Всеки медал разказва своята история – за устрем, победи, вълнения, страх, компромиси...
Дванадесет години труд, шест от които Йоанна Ангелова се е бори с гръбначно изкривяване. Всеки медал разказва своята история – за устрем, победи, вълнения, страх, компромиси...

„За мен е било важно да преборя себе си. Разбрах за заболяването 2016-а, когато бях на 11 години. Тогава направихме снимка и вече беше около 40 градуса и решихме да сложим корсет. Две години го носех по 20 часа на ден. Беше неудобно да спя с него, имах синини, но през това минават и други деца, които имат този проблем. Аз съм си избрала този път - да бъда всеки ден в залата“, казва състезателката пред NOVA.

Амбициозна съм, но съм реалист. Доволна съм от това, което съм постигнала, но знаех, че няма да стигна до Олимпиада“, откровена е тя.

„Когато разбрах, че ще ме оперират, бях на 13, и се изплаших, защото това означаваше край на моята кариера. Оказа се, че още 4-5 години тренирах на високо ниво“, споделя Йоанна.

„След операцията бях на две състезания“, продължава разказа си тя. Освен това е тренира редом с голите имена, като Невяна Владинова, Катрин Тасева и Боряна Калейн.

Към днешна дата 18-годишното момиче смята да учи "кинезитерапия" в НСА, а залата остава вторият й дом.

И когато става дума за гимнастика, няма как да не споменем и грациите ни, които ще се състезават на Олимпиадата в Токио на 6 август.