Международен екип от учени разкри невронни механизми, които мозъкът използва при планиране, съобщи eлектронното издание „Медикъл експрес". Резултатите показват, че взаимодействието между префронталната кора (кортекс) и хипокампуса на мозъка ни позволява да си представяме бъдещи резултати, за да насочваме решенията си.
Префронталният кортекс отговаря за планиране и вземане на решения, а хипокампусът за формиране и съхраняване на паметта.
Преди да вземем важно решение правим пауза, за да помислим. По този начин можем да си представим потенциалните резултати от различните избори, които бихме могли да направим. Тази „мисловна симулация“ е от основно значение за начина, по който вземаме решения в ежедневието. Въпреки това начинът, по който мозъкът работи, за да постигне това, не е добре проучен.
„Префронталният кортекс действа като „симулатор“, изпробвайки мислено възможни действия с помощта на когнитивна карта, съхранена в хипокампуса“, каза Марсело Матар, доцент в катедрата по психология на Нюйоркския университет, който е един от авторите на статията. „Това изследване хвърля светлина върху невронните и когнитивните механизми на планирането, основен компонент на човешката и животинската интелигентност. По-дълбокото разбиране на тези мозъчни механизми би могло да подобри лечението на разстройства, засягащи способността за вземане на решения."
За да изяснят невронните механизми на планирането, Матар и неговия екип разработват компютърен модел за прогнозиране на мозъчната активност по време на планиране. След това те анализират данни от хора и лабораторни плъхове въз основа на постъпващата информация.
Компютърният модел взема предвид съществуващите знания за планирането и добавя нови нива на сложност, включително „въображаеми действия“. По този начин „отразява“ и „претегля“ въздействието на потенциалните избори. Тези „мисловна симулации“ на евентуалните бъдещи действия ни позволяват бързо да се адаптираме към нова среда, като например да изберем обходен маршрут, след като установим, че пътят е блокиран.
За да оценят способността на модела да предсказва поведението, учените провеждат експеримент, в който проучват как хората се ориентират в онлайн лабиринт на компютърен екран и колко време трябва да мислят преди всяка стъпка. Освен това провеждат подобно изследване и с гризачи, които навигират във физически лабиринт, конфигуриран по същия начин. Като дават сходна задача на хора и плъхове, изследователите могат да направят паралели между поведенческите и невронните данни.
При експериментите с хора мозъчната активност на участниците отразява повече време за мислене, преди да действат при навигирането в лабиринта. При опитите с плъховете невронните реакции на животните при придвижването им в лабиринта наподобяват симулациите на компютърния модел.
„Тази изследователска работа предоставя фундаментални знания за това как тези мозъчни вериги ни позволяват да мислим, преди да действаме, за да вземаме по-добри решения“, отбеляза Матар.
Резултатите от изследването са публикувани в специализираното издание Nature Neuroscience.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Префронталният кортекс отговаря за планиране и вземане на решения, а хипокампусът за формиране и съхраняване на паметта.
Преди да вземем важно решение правим пауза, за да помислим. По този начин можем да си представим потенциалните резултати от различните избори, които бихме могли да направим. Тази „мисловна симулация“ е от основно значение за начина, по който вземаме решения в ежедневието. Въпреки това начинът, по който мозъкът работи, за да постигне това, не е добре проучен.
„Префронталният кортекс действа като „симулатор“, изпробвайки мислено възможни действия с помощта на когнитивна карта, съхранена в хипокампуса“, каза Марсело Матар, доцент в катедрата по психология на Нюйоркския университет, който е един от авторите на статията. „Това изследване хвърля светлина върху невронните и когнитивните механизми на планирането, основен компонент на човешката и животинската интелигентност. По-дълбокото разбиране на тези мозъчни механизми би могло да подобри лечението на разстройства, засягащи способността за вземане на решения."
За да изяснят невронните механизми на планирането, Матар и неговия екип разработват компютърен модел за прогнозиране на мозъчната активност по време на планиране. След това те анализират данни от хора и лабораторни плъхове въз основа на постъпващата информация.
Компютърният модел взема предвид съществуващите знания за планирането и добавя нови нива на сложност, включително „въображаеми действия“. По този начин „отразява“ и „претегля“ въздействието на потенциалните избори. Тези „мисловна симулации“ на евентуалните бъдещи действия ни позволяват бързо да се адаптираме към нова среда, като например да изберем обходен маршрут, след като установим, че пътят е блокиран.
За да оценят способността на модела да предсказва поведението, учените провеждат експеримент, в който проучват как хората се ориентират в онлайн лабиринт на компютърен екран и колко време трябва да мислят преди всяка стъпка. Освен това провеждат подобно изследване и с гризачи, които навигират във физически лабиринт, конфигуриран по същия начин. Като дават сходна задача на хора и плъхове, изследователите могат да направят паралели между поведенческите и невронните данни.
При експериментите с хора мозъчната активност на участниците отразява повече време за мислене, преди да действат при навигирането в лабиринта. При опитите с плъховете невронните реакции на животните при придвижването им в лабиринта наподобяват симулациите на компютърния модел.
„Тази изследователска работа предоставя фундаментални знания за това как тези мозъчни вериги ни позволяват да мислим, преди да действаме, за да вземаме по-добри решения“, отбеляза Матар.
Резултатите от изследването са публикувани в специализираното издание Nature Neuroscience.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
