Откритието на най-старата ДНК на куче досега сочи, че те са били най-добри приятели на човека в продължение на близо 16 000 години – с 5000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, сочи ново проучване.
Въпреки че кучетата са навсякъде — в домовете, дворовете и сърцата на хората по целия свят — изненадващо малко се знае за техния произход.
„Това е просто една интересна загадка“, заяви шведският генетик Понтус Скоглунд от британския институт „Франсис Крик“.
Кучетата най-вероятно са смесица от два вида сиви вълци, каза той. Въпреки това е трудно да се проследи кога точно кучетата са се отделили от вълците, отчасти защото древните им кости са трудни за разграничаване, предаде АФП.
Ето защо учените, стоящи зад две нови проучвания, публикувани в списание Nature, секвенираха геномите от археологически останки, хвърляйки светлина върху загадъчния произход на нашите космати приятели.
Първото изследване разкри, че най-старата кучешка ДНК в света е била открита в част от череп в Пинарбашъ, на територията на днешна Турция.
Женското кученце, което вероятно е било „на няколко месеца“, най-вероятно е приличало на малък вълк, когато е живяло преди около 15 800 години, според съавтора на проучването Лоран Франц от Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“.
Преди това най-старата известна кучешка ДНК е била на около 10 900 години. Този рекорд бе подобрен и от генетичните доказателства, открити от екипа в югозападна Англия, датиращи отпреди 14 300 години, които илюстрират как ранните кучета са се разпространили из Европа.
Франц обясни, че учените не могат да докажат с точност каква роля са имали тези кучета сред хората, живели по време на последната ледникова епоха. „Но мисля, че можем да предположим, че те са имали някаква роля, тъй като изхранването им е било скъпо“, каза той. „Може би кучетата са били използвани за лов или защита“, предположи той.
Дори и тези кучета да не са били третирани по същия начин, по който днес хората се отнасят към домашните любимци, вероятно все пак е съществувала силна връзка между тях, заяви ученият и добави, че „децата сигурно са си играли с кученцата“.
Друг признак за близки отношения е фактът, че в Пинарбашъ са били открити кученца, погребани над човешки гробове.
