/ Istock
Вие сова ли сте или чучулига? Според ново изследване совите се справят по-добре с когнитивните тестове. Но това не означава, че всички трябва да са активни през нощта, пише Deutsche Welle.

Нощна птица ли сте или обичатe сутрините? Ставате ли рано, за да не пропуснете деня или предпочитате да работите нощем? Ако смятате, че това е най-обикновено предпочитание или навик, всъщност не. Това е вашият хронотип.

Ново проучване показва, че хронотипът ви може да повлияе и на когнитивните ви способности. Изследването откри, че нощните птици като цяло постигат по-високи когнитивни резултати от хората, които са ранобудни и по-активни през деня. В извършеното във Великобритания проучване са се включили 26 хиляди души, които са отговорили на редица въпроси. Целта е била да се установи как сънят влияе на когнитивната ни дейност.

Какви са резултатите от проучването?

Установено е, че 7 и 9 часа сън през нощта е оптималното количество за мозъка. Освен това т.нар. хронотип на хората изглежда оказва влияние върху резултатите в тестовете. "Възрастните, които са по-активни вечер, се представяха по-добре на когнитивните тестове от онези, които стават рано", обяснява един от авторите на проучването Раха Уест. "Тези хронотипи не са просто лично предпочитание към режима ни, те влияят на когнитивните ни функции."

Но това не означава, че всички "сутрешни хора" имат по-лоши когнитивни способности. "Откритията отразяват обща тенденция, при която мнозинството може да клони към по-добри способности при нощните птици", казва Уест. Нещо повече, вашият хронотип не е константа - можете да се адаптирате така или иначе. А и просто добрият сън може да подобри когнитивните ви способности.

Науката за съня и определянето на хронотипа

Хронотипите не са перманентни - може да се променим в течение на живота си. "Децата обикновено са активни сутрин, подрастващите и младежите се изместват към вечерта, а по-възрастните хора се връщат обратно към активност сутрин", обяснява Фейфей Уанг, експертка по съня от Университета Йотвош Лоранд в Будапеща.

Ясни доказателства обаче има, че предпочитанията ни за времето за сън и активност са постоянни, дори когато сменяме часовите зони.

"Комбинация от генетични, хормонални, екологични фактори и фактори, свързани с начина на живот, определя дали човек е по-активен сутрин или вечер и тези фактори си взаимодействат, за да оформят хронотипа на индивида", казва Уанг, който не е участвал в новото проучване.

Хронотиповете са отчасти свързани с разликите в нашите циркадни ритми - биологичния часовник на тялото, който управлява основни функции като съня и метаболизма. Гените, участващи в циркадния ритъм на човека, включват гени, наречени "CLOCK", "PER", "CRY". Те оказват силно влияние върху хронотипа и "влияят на това дали човек е по-активен сутрин или вечер", казва Уанг пред ДВ.

Но можете да се научите да бъдете по-активни сутрин или вечер. "Доказахме, че студентите в бакалавърска степен могат да повишат хронотипа си с почти два часа за две години", казва Игнасио Естеван, експерт по съня в Universidad de la República в Монтевидео, Уругвай.

Най-важното: да се наспите добре

Естеван не е участвал в новото проучване, но от години изследва асоциациите между хронотипа и академичните постижения. Той установява, че представянето на учениците, които са нощни птици, и онези, които предпочитат да учат сутрин зависи до голяма степен от това в кой момент от деня е тестът, който трябва да положат.

"Установихме, че късните хронотипове имат по-лоши академични постижения в сравнение с ранните хронотипове в сутрешната смяна, но не и в следобедната смяна", казва Естеван пред ДВ и добавя, че изследването му допринася за редица доказателства, показващи, че началният час на училището оказва влияние върху академичните постижения на децата. Някои експерти твърдят, че по-доброто времево съгласуване между училището и биологичните ритми на учениците би подобрило възможностите им в по-късен етап от живота.

В крайна сметка Естеван също е категоричен, че доброто академично представяне и по-силните когнитивни умения зависят от добрия сън. Проучвания също доказват, че онези, които спят по-дълго, се представят по-добре на тестове. Естеван казва, че това може да се обясни със значението на съня за ученето и доброто когнитивно функциониране. Проучванията му са установили, че будуването цяла нощ, за да се поправи нещо в последния момент, се отразява зле на резултатите от тестовете.

"Около 15% от учениците (в проучването) не са спали преди теста и точно те са се представили най-зле", казва Естеван. И така: какъв е най-добрият начин да се наспите добре? Уанг препоръчва да се спазва "редовен график на съня, да има тъмна и тиха среда за спане, да се опитате да се отпуснете, да не консумирате кофеин или стимуланти след настъпването на нощта и да намалите излагането на светлина през нощта, особено преди заспиване".

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
 
Deutsche Welle