Специален брой на списанието „Journal of Vertebrate Paleontology“ е посветен на Кетцалкоатъл - най-големият представител на семейство птерозаври, обитавал Северна Америка преди 70 милиона години. В пет статии учените се опитват да отговорят на въпроса как такова огромно животно, с размах на крилете 12-15 м, е могло да се издигне във въздуха. В друга статия са описани два нови, по-малки вида Кетцалкоатъл.
В миналото и маите и ацтеките смятали Кетцалкоатъл за едно от основните божества и го свързват с вятъра, планетата Венера, зората, търговията, изкуствата, занаятите и познанието.
Вкаменелости на гигантския птерозавър Quetzalcoatlus са открити през 1971 г. в Тексас, САЩ. Наречен е на Кетцалкоатъл, ацтекския бог Пернат Змей. Това е най-голямото известно досега летящо същество в историята на Земята.
Гигантският тексаски птерозавър е показван многократно във филми и комикси, но все още не се знае как е могъл да лети с огромната си маса. Учените предполагат, че преди да излети, той се е люлеел с върховете на крилата си като прилеп-вампир, или е набирал скорост, като е разпервал и размахвал крилата си като албатрос, или пък изобщо не е можел да лети.
Ново проучване доказва, че Кетцалкоатълът вероятно първо е скачал на височина около два метра и половина, преди да започне да размахва криле.
"Въпреки че Кетцалкоатъл е известен от 50 години, той е слабо проучен. За пръв път правим такова всеобхватно проучване", казва Матю Браун, един от авторите, директор на Училището по науки за Земята "Джаксън" в Остин, цитиран в прессъобщение на Тексаския университет.
Всички известни вкаменелости на Quetzalcoatlus се намират в музея на Тексаския университет и повечето изследвания са проведени там. След подробен опис на колекцията палеонтолозите откриват два по-малки вида Quetzalcoatlus с размах на крилете 5-6 метра, в допълнение към известния досега гигантски Quetzalcoatlus northropi. Един от тях, Quetzalcoatlus lawsoni, е кръстен на Дъглас Лоусън, откривателя на Quetzalcoatlus.
Анализът на костите на по-малки видове и моделирането на тяхната аеродинамика позволило на учените да възстановят механиката на излитане на гигантския птерозавър.
"Птерозаврите имат огромни гръдни кости, към които са прикрепени техните летящи мускули, така че няма съмнение, че са били страхотни летци", казва Кевин Падиан, почетен професор в Калифорнийския университет в Бъркли, който е ръководител на изследването на биомеханиката на полета на кетцалкоатлите.
След като проучват геоложкия контекст, в който са открити вкаменелостите, авторите стигат до заключението, че начинът на живот на Кетцалкоатъл е бил подобен на този на съвременните чапли - те са ловували сами в плитки реки, потоци и езера, като са се събирали на ята по време на брачния сезон. Например на едно място палеонтолозите откриват едновременно тридесет индивида.
В миналото и маите и ацтеките смятали Кетцалкоатъл за едно от основните божества и го свързват с вятъра, планетата Венера, зората, търговията, изкуствата, занаятите и познанието.
Вкаменелости на гигантския птерозавър Quetzalcoatlus са открити през 1971 г. в Тексас, САЩ. Наречен е на Кетцалкоатъл, ацтекския бог Пернат Змей. Това е най-голямото известно досега летящо същество в историята на Земята.
Today, @JVP_vertpaleo publishes👇🏽the most comprehensive research yet on the world's largest-ever flying animal.
— Taylor&Francis News (@tandfnewsroom) December 8, 2021
Key experts align in a 5-piece study to reveal how Quetzalcoatlus jumped 8ft, before sweeping its 40ft wingspan to take-off🤯... & much morehttps://t.co/UMV1fEx8JT pic.twitter.com/eF6YqKPuE0
Гигантският тексаски птерозавър е показван многократно във филми и комикси, но все още не се знае как е могъл да лети с огромната си маса. Учените предполагат, че преди да излети, той се е люлеел с върховете на крилата си като прилеп-вампир, или е набирал скорост, като е разпервал и размахвал крилата си като албатрос, или пък изобщо не е можел да лети.
Ново проучване доказва, че Кетцалкоатълът вероятно първо е скачал на височина около два метра и половина, преди да започне да размахва криле.
"Въпреки че Кетцалкоатъл е известен от 50 години, той е слабо проучен. За пръв път правим такова всеобхватно проучване", казва Матю Браун, един от авторите, директор на Училището по науки за Земята "Джаксън" в Остин, цитиран в прессъобщение на Тексаския университет.
Всички известни вкаменелости на Quetzalcoatlus се намират в музея на Тексаския университет и повечето изследвания са проведени там. След подробен опис на колекцията палеонтолозите откриват два по-малки вида Quetzalcoatlus с размах на крилете 5-6 метра, в допълнение към известния досега гигантски Quetzalcoatlus northropi. Един от тях, Quetzalcoatlus lawsoni, е кръстен на Дъглас Лоусън, откривателя на Quetzalcoatlus.
Анализът на костите на по-малки видове и моделирането на тяхната аеродинамика позволило на учените да възстановят механиката на излитане на гигантския птерозавър.
"Птерозаврите имат огромни гръдни кости, към които са прикрепени техните летящи мускули, така че няма съмнение, че са били страхотни летци", казва Кевин Падиан, почетен професор в Калифорнийския университет в Бъркли, който е ръководител на изследването на биомеханиката на полета на кетцалкоатлите.
След като проучват геоложкия контекст, в който са открити вкаменелостите, авторите стигат до заключението, че начинът на живот на Кетцалкоатъл е бил подобен на този на съвременните чапли - те са ловували сами в плитки реки, потоци и езера, като са се събирали на ята по време на брачния сезон. Например на едно място палеонтолозите откриват едновременно тридесет индивида.
