Дискусията, предизвикана от нарастващите цени на хранителните стоки в Германия, и проведената през лятото кампания за здравословен начин на живот показаха ясно, че темата за храненето е повече от актуална за страната.
Според представително проучване на здравната каса за държавните служители 88 процента от гражданите са достатъчно информирани по въпроса. И въпреки това някои от легендите са буквално неизкореними – най-вече що се отнася до качеството на храните и начините за отслабване.
БГНЕС цитира експертката Ханна-Катрин Краайбеек, според която здравословното хранене не винаги е сложно и скъпо. Този, който се храни предимно със сезонни зеленчуци и плодове, хем пести пари, хем си осигурява максимално добър вкус. Още повече, че родните продукти се берат зрели и не се налага да се транспортират на далечни разстояния. Което е голям плюс за витамините и другите полезни вещества, които няма как да се изгубят по пътя към рафтовете в магазините за хранителни стоки.
Следващ въпрос – индикацията “био” на опаковките на продуктите гаранция ли е, че те са по-добри? Биопродуктите са истински моден писък, те вече се предлагат дори и от по-малко претенциозните вериги за хранителни стоки. Въпреки това ценовата разлика спрямо “обикновените” стоки е значителна и е логичен въпросът струва ли си да се плати по-високата цена. Да, при всички случаи, съветва експертката от здравната каса на германските държавни служители.
Биоплодовете и биозеленчуците са обременени в много по-малка степен с вредни вещества. Освен това вкусът им е по-интензивен – тъй като растенията разполагат с повече време да узреят в сравнение с отглежданите в оранжерии, съдържат и по-малко вода. Но! Потребителите трябва непременно да внимават биопродуктите да са от техните родни региони. Ако слънчогледовите семки за олиото са внесени от Китай, например, то биопринципът се превръща в абсурд.
Замразени или пресни продукти – още едни важен въпрос за здравословното хранене. Прясното не винаги е по-добро от замразеното, обяснява експертката Краайбеек. Дълбоко замразените зеленчуци, например, се замразяват незабавно след откъсването им. Затова и те съдържат дори повече витамини, отколкото пресните продукти, губещи част от хранителните си вещества при транспортирането и складирането. Така че дълбоко замразените продукти са не само практични, но и здравословни.
А дали е вярно, че не бива да се яде нищо вечер след 18 ч? Схващането е широко разпространено, но е погрешно! Това, което има значение, е консумацията на калории през целия ден, обяснява Краайбеек и препоръчва ако сте гладни вечер, да си хапнете нещо спокойно. Генералната препоръка все пак е вечер да се яде по-скоро нещо леко – като например риба или птиче месо. Много хора имат проблеми със съня след твърде обилните вечери.
От значение ли е броят на храненията през деня - твърди се, че е по-добре по-често и по малко, отколкото традиционното ядене три пъти на ден.
Без да опровергава това твърдение, експертката от германската здравна каса за държавните служители препоръчва при яденето най-вече да се внимава за балансирания избор на храни. Тоест – за междинните хранения да се използват плодове, зеленчуци или кисело мляко, например. Сандвичите или шоколадчетата набързо ще вдигнат дозата калории за деня.
Предимството на повечето по-малки хранения през деня е в това, че нивото на кръвната захар никога не спада съвсем, респективно се изключват пристъпите на зверски глад. А дали най-добрата диета е да се яде по-малко? Не – точно обратното. Този, който редуцира драстично количеството храна, провокира така наречения йо-йо ефект, най-добре е да се пренастрои начинът на хранене в дългосрочен план.Според експертката е по-добре да се свали половин килограм седмично чрез здравословна и балансирана кухня, отколкото при постоянно сменящите се фази на глад и лакомия да се стигне до увеличаване на теглото.