Откриването на първите екзопланети преди тридесет години преобърна представата за нашата Слънчева система и показа, че "ние сме доста нетипични" във Вселената, според известния италиански астроном и планетарен учен Алесандро Морбидели, цитиран от АФП.
Морбидели вече е преподавател в Колеж дьо Франс. На 57-годишния учен, прочул се по света с това, че преразгледа историята на Слънчевата система, е поверена първата катедра, посветена на планетарното образование.
"Това е признание за цялата общност от планетолози, чийто говорител ще бъда аз", сподели Алесандро Морбидели, който днес изнася встъпителната си лекция в престижното учебно заведение в Париж.
Кога ще загине Слънчевата система
Планетарната наука, дисциплина, която води началото си от астронома Пиер-Симон Лаплас (1749-1827), е в разгара си след откриването през 1995 г. на първата екзопланета - планета, която се върти около звезда, различна от Слънцето.
"Благодарение на наблюдения и цифрови симулации днес познаваме хиляди планетарни системи в нашата галактика", обяснява професор Морбидели, бивш изследовател във френския Национален център за научни изследвания (CNRS).
Засега никоя от тях не прилича на нашата, която се характеризира с разделяне на планетите на две групи - малките скалисти планети в близост до Слънцето, наречени телурични (Меркурий, Венера, Земя и Марс), и по-отдалечените газообразни планети-гиганти (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). Сред тях са двата астероидни пояса и далечният облак на Оорт, резервоар на комети.
"Уникална архитектура, съдейки по други системи - странни светове, съставени от горещи юпитери, мини-нептуни, суперземи", казва Морбидели.
По думите на учения еквивалент на Слънчевата система може да се открие най-много около една звезда на хиляда, което означава, че тя е "доста нетипична".
"Това е нещо като контрареволюция по отношение на Коперник (1473-1543), който показа, че Земята не е в центъра на Вселената, поставяйки началото на процес на банализиране на Слънчевата система", допълва той.
"За първи път от векове се чувстваме малко привилегировани", казва с усмивка астрономът.
Случайност ли е тази конфигурация? Отчасти да, отговаря ученият, който цитира "донякъде случайните" събития, направили възможно формирането на Земята и в крайна сметка появата на живот.
Едно от тези събития е "фаза на нестабилност", която разтърсва цялата система малко след началото на нейното формиране "точно преди 4,568 милиарда години".
Морбидели вече е преподавател в Колеж дьо Франс. На 57-годишния учен, прочул се по света с това, че преразгледа историята на Слънчевата система, е поверена първата катедра, посветена на планетарното образование.
"Това е признание за цялата общност от планетолози, чийто говорител ще бъда аз", сподели Алесандро Морбидели, който днес изнася встъпителната си лекция в престижното учебно заведение в Париж.
Кога ще загине Слънчевата система
Планетарната наука, дисциплина, която води началото си от астронома Пиер-Симон Лаплас (1749-1827), е в разгара си след откриването през 1995 г. на първата екзопланета - планета, която се върти около звезда, различна от Слънцето.
"Благодарение на наблюдения и цифрови симулации днес познаваме хиляди планетарни системи в нашата галактика", обяснява професор Морбидели, бивш изследовател във френския Национален център за научни изследвания (CNRS).
Засега никоя от тях не прилича на нашата, която се характеризира с разделяне на планетите на две групи - малките скалисти планети в близост до Слънцето, наречени телурични (Меркурий, Венера, Земя и Марс), и по-отдалечените газообразни планети-гиганти (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). Сред тях са двата астероидни пояса и далечният облак на Оорт, резервоар на комети.
"Уникална архитектура, съдейки по други системи - странни светове, съставени от горещи юпитери, мини-нептуни, суперземи", казва Морбидели.
По думите на учения еквивалент на Слънчевата система може да се открие най-много около една звезда на хиляда, което означава, че тя е "доста нетипична".
"Това е нещо като контрареволюция по отношение на Коперник (1473-1543), който показа, че Земята не е в центъра на Вселената, поставяйки началото на процес на банализиране на Слънчевата система", допълва той.
"За първи път от векове се чувстваме малко привилегировани", казва с усмивка астрономът.
Случайност ли е тази конфигурация? Отчасти да, отговаря ученият, който цитира "донякъде случайните" събития, направили възможно формирането на Земята и в крайна сметка появата на живот.
Едно от тези събития е "фаза на нестабилност", която разтърсва цялата система малко след началото на нейното формиране "точно преди 4,568 милиарда години".
