Италианската кухня получи от ЮНЕСКО статут на световно културно наследство, предаде АНСА.
Решението беше обявено днес от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, обсъждащ в Делхи кандидатурите за вписване в списъка на Нематериалното културно наследство на организацията.
За първи път национална кухня на дадена страна е вписана в този списък. Досега в списъка попадаха отделни кулинарни традиции или рецепти.
Комитетът сега мотивира решението си с това, че италианската кухня е културно и социално съчетание на кулинарните традиции и начин за грижа за себе си и за другите. Тя е израз на любовта и на преоткриването на културните корени. Тя предлага на общностите възможност да дадат израз на своята история и да я споделят с останалите. Кухнята, като съчетано понятие, описва света около хората, се казва в мотивацията на Комитета.
Италианската кухня участваше в надпреварата с още 60 разнородни кандидата от 56 страни по света. Решението тя да бъде вписана днес в списъка на ЮНЕСКО беше посрещнато с дълги аплодисменти в залата, в която заседаваше Комитетът.
Кухнята и кулинарията е обща дейност, която подчертава близостта с храната, уважението към съставките, вложени в храната и уважението към споделените моменти около масата“, се казва в изявление на ЮНЕСКО.
Италианската кухня се базира на рецепти, в които няма разхищаване на продукти. Чрез италианската кулинария се предават от поколение на поколение вкусове и умения. Тя е средство за свързване със семейството и общността, било то у дома, в училище или чрез фестивали, церемонии и социални събирания.
В италианската кухня и кулинария са въвлечени хора от всички възрасти, които обменят рецепти, предложения и истории, като често бабите и дядовците учат на традиционни ястия на внуците си. Знанията и уменията, свързани с този елемент, се предават неформално в семействата и формално в училищата и университетите.
Освен като готвене, практикуващите италианската кухня разглеждат този елемент като начин да се грижат за себе си и за другите, да изразяват любов и да преоткриват своите културни корени. Този елемент дава на общностите възможност да споделят своята история и да опишат света около себе си. Той помага също така за съхранението на специфични културни изрази, като език и жестове.
„Така тази практика насърчава социалното включване, като същевременно спомага за благополучието и предлага канал за учене през целия живот и между поколенията. Тя също така укрепва връзките, насърчава споделянето и спомага за чувството за принадлежност“, се казва в мотивировката на Комитета на ЮНЕСКО.
