Експерименти, извършени с помощта на софтуер, показват, че гласът на даден индивид определя емоционалното му състояние, съобщи сп. "Сианс е авнир". Дали гласът ми е тих, защото съм тъжен? Или съм тъжен, защото гласът ми е тих? Психологически експерименти, извършени под ръководството на Жан-Жулиен Окутурие, компютърен специалист и експерт по звука от Френския институт за научни изследвания, имали за цел да покажат, че и едното, и другото е вярно.
Експериментите включвали три сеанса и обхванали над 100 души в Япония и Франция. Учените накарали доброволци да прочетат откъс от книга на Харуки Мураками, без да им е оповестена целта на експериментите. Снабдени с каски с микрофон, участниците чували гласовете си. Постепенно гласовете им били модулирани по компютърен път, без участниците да бъдат информирани за това.
Женският глас, който кара кожата на мъжете да настръхва
Софтуерът, нужен за тази манипулация, е кръстен Давид и е разработен във Френския институт за акустична и музикална координация. Чрез него се постигат няколко ефекта. Единият от тях е свързан с височината на гласа. "Ако се изразявам по позитивен начин, ще съм склонен да повиша гласа си. Ако гласът ми става по-тих, се създава впечатлението, че съм тъжен", заяви Окутурие. Вибратото всява страх. Модулациите на гласа предизвикват внезапни промени, свързани с височината му. "Високите честоти правят гласа по-енергичен", поясни експертът.
Жените с дрезгави гласове намират по-трудно работа
Софтуерът позволява да се обработи звукът за по-малко от 20 милисекунди, като се избегнат паразитният шум и заекването. Модулациите на гласа започнали след две минути четене и постепенно се увеличавали. Почти всички участнички не си дали сметка за това. Те попълнили въпросници за емоционалното си състояние преди и след експериментите. "Установихме, че хората, които бяха чули веселия си глас по време на четенето, преценили, че са по-весели, докато онези, които са чули тъжния си глас, уверили, че са по-тъжни", отбелязаха авторите на изследването.
Резултатите от него са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: БТА
