Доброволчеството не е просто мисия или кауза, а възможност за обединяване на усилията на институциите, гражданския сектор. Това заяви вицепремиерът Атанас Зафиров на кръгла маса, организирана по негова инициатива в Министерския съвет, на тема: "Доброволчеството в България – може ли държавата да подкрепи доброволците в България?".
Форумът е важен, належащ и в точния момент, заяви вицепремиерът.
Той припомни, че единият от законопроектите за насърчаване на доброволчеството беше внесен от него и група народни представители на 13 ноември 2024 година. На 17 април миналата година Народното събрание разгледа предложението на първо четене, заедно с два законопроекта, внесени от две други парламентарни групи - на ГЕРБ-СДС и на "Продължаваме промяната-демократична България". Трите законопроекта споделяха една обща цел - създаване на ясен, стабилен и справедлив правен аргумент за добротворството в България, каза Зафиров. Той отбеляза, че впоследствие трябваше да бъде сформирана работна група, която да подготви общо законопроект, предвиден за разглеждане на второ четене в парламента.
Атанас Зафиров подчерта като положителен факт, че още на първото заседание на Съвета за развитие на гражданското общество се взе решение за организиране на обща среща, което според вицепремиера е ясен знак, че темата за доборволчеството е припозната като приоритетна от страна на гражданския сектор. Дискусията е важна, защото тя ще помогне да се структурират различните гледни точки и предложения, заложени в законопроекта. Освен това дискусията ще осигури база за по-широк и по-устойчив обществен диалог по темата. Българското обществото очаква този законопроект повече от 15 години, заяви Атанас Зафиров.
Да има регулаторна рамка за доброволческия труд, да бъдат подпомагани доброволците и бизнеса. Тези идеи предложиха представители на неправителствени организации и на бизнеса по време на дискусията.
Съветът в рамките на този мандат има за цел да бъде платформа за диалог, каза Атанас Радев, член на Съвета за развитие на гражданското общество. Доброволческото движение е един от стълбовете на здравите демократични общества. Чрез доброволческата активност участваме в решаването на социални проблеми, но се потвърждава и културата на ангажиране, доверие и осъзнато гражданско присъствие, допълни той. По думите му всеки трети българин някога е участвал в доброволческа активност в страната. Според Радев има значително пространство за нарастване на доброволческата активност.
Мирослав Цеков от Национален младежки форум каза, че доброволчеството възпитава солидарност и човечност в обществото, често то е там, където е най-трудно. Доброволчеството създава по-добра среда за живот в страната ни, много често е първата стъпка към обществено-полезна дейност. В по-голямата част от гражданските организации доброволците са силата, благодарение на която могат да променят съдби, политики и цели сектори, допълни Цеков.
Държавата не може да се справи с всичко и там, където тя не успява, влизат доброволците, каза Лазар Радков, основател на инициативата „Капачки за бъдеще“. От 2022 г. има внесени законопроектите за доброволчеството, но въпросът какво да прави държавата не е лесен, трябва ясно да си дадем сметка, че този процес няма да стане от една стъпка, тъй като той е изграждан с години. Според Радков трябва да има регулация, да има възможност за сключване на доброволчески договори, но в улеснен режим, защото иначе биха се натоварили организациите. По думите му доброволците трябва да имат 2-3 дни платен годишен отпуск, по време на които да се включат в реални доброволчески инициативи. Основният фактор, който е най-важен за развитие на доброволчеството, са организациите, тъй като хората доброволстват там, където има структура, правила, насоки, допълни Радков.
Според бизнеса доброволчеството изгражда емпатия и отговорност, връщане на нещо обратно на обществото като част от експертизата, която сме изградили в годините, каза Петър Тонев, директор на Accenture Bulgaria. По думите му, когато повече компании развият култура на отговорност, толкова по-голям е ефектът на отделните хора и за държавата.
Доброволците могат да създадат модел, който впоследствие държавата да приеме, каза Антоанета Иванова, директор на „Карин дом“. При нас е важно това, че привличаме хора от света да донесат знания и идея за работа с деца с увреждания. Знанието е добре да идва споделено от хора, които искат да развият някаква дейност за обществото. Доброволците, когато участват в каузи, виждат как се придава смисъл на общата им работа, каза още тя и посочи, че трябва да се насърчи моделът служителите да се включват в доброволчески инициативи. Доброволчеството намалява стигмите, тъй като много доброволци отиват при уязвими групи – деца с увреждания, бежанци, зависими, на които държавата, дори да иска да помогне, не е толкова гъвкава в реакциите си, каза още тя.
Целта на дискусията е да бъдат обсъдени нагласите, предизвикателствата и възможностите, свързани с приемането и прилагането на бъдещия Закон за насърчаване на доброволчеството, както и да се популяризира идеята за създаването на работеща нормативна рамка, която да насърчава и подкрепя доброволческите инициативи в страната
