Факти от календара: 29 октомври
Факти от календара: 29 октомври / снимка: Guliver/Getty Images

529 пр.н.е. персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон, издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир.

Манифестът на Кир е каменен цилиндър, открит при разкопки в Ирак през 1879 г. Обявен е от иранския шах Мохамед Реза Пахлави през 1960 г. за първото писмено доказателство за зачитането на правата на човека в историята. Днес се съхранява в Британския музей.

Артефактът символизира и толерантността между различните народи и вероизповедания. Текстът, изписан на него, описва победа на персийския шах Кир Велики над вавилонския владетел Навуходоносор II през 539 г. пр.н.е. Тогава персийските войски нахлуват във Нововавилонското царство и слагат края на семитското управление на Халдейската династия над световната столица. Вавилония насетне е поставена под персийски контрол.

Цилиндърът, изписан на акадско клиновидно писмо, разказва за завоеванието на Кир, като го описва като миротворец, донесъл ред и безвоенно време на вавилонците. Според текста, шахът подобрил живота на населението на световната столица, възстановил храмовете, издигнал нови и укрепил разрушената градска стена на Вавилон.

1923 г. провъзгласена е светската република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк. Това е част от старта на изостаналата с векове държава да догони развитите европейски страни. Преди това на 23 април 1920 г. е открито Великото национално събрание на Турция, което тогава е извънредният орган на властта, съчетаващо законодателни, изпълнителни и съдебни функции, като предшества създаването на турската република.

На 1 ноември 1922 г. халифатът и султанатът са разделени, като султанатът е премахнат. На 19 ноември 1922 г. Кемал изпраща телеграма до султан Абдул Меджид за избирането му от Великото национално събрание на престола на халифата: „На 18 ноември 1922 г. в своето 140-то пленарно заседание Великото национално събрание на Турция единодушно постанови в съответствие с фетвите, издадени от министерството на култа, да свали от длъжност Вахидедин, който прие оскърбителното и пагубно за исляма предложение на неприятеля и пося несъгласие между мюсюлманите и даже предизвика сред тях кървава война”.

Военната победа над интервенцията позволява на кемалистите да осигурят на страната правото на допълнително преобразуване и модернизация на турското общество и държава. Колкото повече кемалистите заздравяват позициите си, толкова повече настояват за необходимостта от европеизация и секуларизация. Първото условие за модернизация е да се създаде светска държава.

На 29 февруари 1924 г. е последната традиционна церемония по петъчното посещение на халифа в джамия в Истанбул. На следващия ден, откривайки следващото заседание на Великото народно събрание, Мустафа Кемал произнася обвинителна реч за вековното използване на ислямската религия като политически инструмент, и иска връщането й към „истинската й цел”, за да се спасят бързо и решително „най-свещените религиозни ценности” от „различни „тъмни цели и въжделения”.

На 3 март, по време на заседание на събранието, под председателството на Мустафа Кемал са приети закони за премахването на шериатското правосъдие в Турция, прехвърлянето на вакъфната собственост на разположение на създаденото Главно управление на вакъфите. Също така се предвижда прехвърлянето на всички научни и образователни заведения към Министерството на образованието и създаването на единна светска система на образование.

През 1926 г. е приет нов Граждански кодекс, в който са установени светските либерални принципи на гражданското право, определени са понятията за собственост, притежаването на недвижимо имущество - частно, съвместно и др. Любопитен факт е, че кодексът е пренаписан от текста на швейцарския Гражданския кодекс, който по това време е най-напредничавия в Европа. По такъв начин законите на османското право остават в миналото.

1929 г. започва „Великата депресия” в САЩ. Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, с което приключва бичия пазар от 1920 г.

На 29 октомври, на петия ден от „борсовата треска”, в деня, наречен от журналистите и брокерите „черния вторник”, на фондовата борса в Ню Йорк окончателно рухва пазарът на акциите. Още сутринта, с откриване на търговете, отчаяните брокери започват да разпродават акциите с десетки хиляди, като се опитват да върнат някакви пари. Същото започнали да правят инвеститори и банкери. Към края на деня са продадени 16 410 030 акции и индексът Доу Джонс спада с 12,5%. Авоарите на много хиляди големи, средни и малки акционери в резултат на краха на борсата се превръщат в прах.

„Черният вторник”, нанесъл огромно сътресение на икономиката на САЩ и станал „спусъкът” на Великата депресия, е най-тежката световна икономическа криза, започнала през 1929 г. и продължила чак до Втората световна война. Великата депресия е синхронна и всеобхватна, като засяга всички отрасли на световната икономика. Този период получава това название благодарение на емоционалното състояние, в което изпада обществото. Хората действително се потапят в състояние на депресивно вцепенение.

Кризата засяга най-тежко САЩ, Европа и Британската империя, довеждайки до многобройни фалити на банки и компании, висока безработица и рязък спад на брутния вътрешен продукт, на промишленото производство, цените на фондовите борси и практически всички индикатори за икономически растеж. Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове. В много страни строителството е временно преустановено. Особено тежко е положението във въгледобивните и селски райони, където безработицата излиза извън контрол.

Съществуват няколко обяснения за първия спад на икономиката, датиращ от 1929 г. Според монетаристите, в основата на депресията стои погрешната политика на монетарните власти, чието бездействие довежда до криза в банковата система и масови фалити на банкови институции. От тази гледна точка, чрез бездействието си Федералният резерв допуска финансовите провизии да се свият с 1/3 само за четири години.

Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не може да получи кредитиране, което довежда до масово спиране на инвестициите. Заеми се отпускат с частично златно обезпечение от Федералния резерв, което принуждава президента Рузвелт да подпише заповед №6102, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица е обявено за незаконно. С това натискът върху Федералния резерв е значително намален.

Различните страни по света започват да се възстановяват от Голямата криза по различно време, като в по-голямата част от света това се случва през 1933 г. Кризата довежда до изоставяне на златния стандарт от повечето страни, което първо се случва във Великобритания, Япония и Скандинавските страни през 1931 г. Други страни, като САЩ и Италия, запазват златния стандарт до 1933 г., а Франция, Белгия и Швейцария се обединяват в т.нар. „златен блок” и запазват стандарта до 1936 г.

Последвайте ни

Любопитно