Обичате ли да консумирате храни в найлонова опаковка? Тогава поглъщате две найлонови торбички годишно, твърдят експерти.
Едно опаковано мезе например съдържа 230 000 микрочастици пластмаса. Експертите изчисляват, че ако консумирате такива опаковани храни всеки ден, ще погълнете цели две найлонови торбички за година, съобщава „Дейли Експрес“.
Проучването е проведено от учени от университета в Портсмут и от независимата телевизионна програма "Добро утро, Британия" (ITV).
Пластмасовите микрочастици са пластмасови частици, по-малки от 5 милиметра.
За да провери колко от тези частици попадат в храната, репортерката Мишел Морисън и децата ѝ приготвят две вечери с пилешко месо, картофи, моркови, броколи и пудинг. Те си набавили един от хранителните продукти, закупени в найлонова опаковка, а за втория закупили съставки без опаковка.
В първото ястие имало седем пъти повече пластмасови микрочастици, отколкото във второто.
Според експертите тези резултати показват, че пластмасата попада в организма главно от опаковката. Освен това храните без опаковки са с 37% по-евтини.
Изследователят по замърсяването от Университета в Портсмут д-р Фей Кусерио заяви: "Изглежда, че повечето микропластмаси попадат в храните чрез пластмасовите опаковки, в които се поставят храните. Но има и други начини, по които пластмасата попада в хранителната верига. Тя може да попадне в зеленчуците чрез почвата, а в месото - чрез тревата от пасищата. Освен това във въздуха има много микропластмаса, която попада върху храната. И накрая, микропластмасите могат да попаднат в храната от кухненските прибори по време на приготвянето на храната."
Д-р Кучерио добави: "Обикновено хранителните проби се изследват за наличие на пластмаса в суров вид в лабораторни условия. Но това проучване беше направено по различен начин, защото решихме да разгледаме какво попада в чинията ни след готвене. Вместо в стерилна лаборатория, храната е приготвена в обикновена кухня, така че е много вероятно микрочастици пластмаса да попаднат в храната от опаковката, от готварските прибори и от въздуха.
Не е ясно каква вреда причиняват микропластмасите, открити в неделния обяд, но учените предупреждават, че в този случай самоуспокоението не е уместно.
Специалистът по гастроентерология професор Шаджи Себастиан от Университетската болница в Хъл заяви: "Ако не правим нищо, има основание за тревога. Въпросът е дали микрочастиците остават в организма след поглъщането им. Проучванията показват, че те навлизат в кръвния поток, но проникват ли в други органи?“
Себастиан добави: "Резултатите от това проучване са неочаквани и затова е още по-наложително да се изследва въздействието на микропластмасата върху човешкия организъм".
В отговор на констатациите на учените говорител на Агенцията за хранителни стандарти заяви, че е "малко вероятно" микропластмасата да причини вреда.
Въпреки това, тъй като това може да има последици за общественото здраве, констатациите изискват официално разследване.
Мишел Морисън заяви: "Досега са правени много малко изследвания за наличието на микропластмаси в храните. Новата ни работа показва съвсем ясно, че консумираме много по-малко микропластмаса, когато купуваме по-малко храна в опаковки. Сега трябва да разберем дали тези микропластмаси са безвредни. Или, както мнозина смятат, са малка бомба със закъснител.“
Едно опаковано мезе например съдържа 230 000 микрочастици пластмаса. Експертите изчисляват, че ако консумирате такива опаковани храни всеки ден, ще погълнете цели две найлонови торбички за година, съобщава „Дейли Експрес“.
Проучването е проведено от учени от университета в Портсмут и от независимата телевизионна програма "Добро утро, Британия" (ITV).
Пластмасовите микрочастици са пластмасови частици, по-малки от 5 милиметра.
За да провери колко от тези частици попадат в храната, репортерката Мишел Морисън и децата ѝ приготвят две вечери с пилешко месо, картофи, моркови, броколи и пудинг. Те си набавили един от хранителните продукти, закупени в найлонова опаковка, а за втория закупили съставки без опаковка.
В първото ястие имало седем пъти повече пластмасови микрочастици, отколкото във второто.
Според експертите тези резултати показват, че пластмасата попада в организма главно от опаковката. Освен това храните без опаковки са с 37% по-евтини.
Изследователят по замърсяването от Университета в Портсмут д-р Фей Кусерио заяви: "Изглежда, че повечето микропластмаси попадат в храните чрез пластмасовите опаковки, в които се поставят храните. Но има и други начини, по които пластмасата попада в хранителната верига. Тя може да попадне в зеленчуците чрез почвата, а в месото - чрез тревата от пасищата. Освен това във въздуха има много микропластмаса, която попада върху храната. И накрая, микропластмасите могат да попаднат в храната от кухненските прибори по време на приготвянето на храната."
Д-р Кучерио добави: "Обикновено хранителните проби се изследват за наличие на пластмаса в суров вид в лабораторни условия. Но това проучване беше направено по различен начин, защото решихме да разгледаме какво попада в чинията ни след готвене. Вместо в стерилна лаборатория, храната е приготвена в обикновена кухня, така че е много вероятно микрочастици пластмаса да попаднат в храната от опаковката, от готварските прибори и от въздуха.
Не е ясно каква вреда причиняват микропластмасите, открити в неделния обяд, но учените предупреждават, че в този случай самоуспокоението не е уместно.
Специалистът по гастроентерология професор Шаджи Себастиан от Университетската болница в Хъл заяви: "Ако не правим нищо, има основание за тревога. Въпросът е дали микрочастиците остават в организма след поглъщането им. Проучванията показват, че те навлизат в кръвния поток, но проникват ли в други органи?“
Себастиан добави: "Резултатите от това проучване са неочаквани и затова е още по-наложително да се изследва въздействието на микропластмасата върху човешкия организъм".
В отговор на констатациите на учените говорител на Агенцията за хранителни стандарти заяви, че е "малко вероятно" микропластмасата да причини вреда.
Въпреки това, тъй като това може да има последици за общественото здраве, констатациите изискват официално разследване.
Мишел Морисън заяви: "Досега са правени много малко изследвания за наличието на микропластмаси в храните. Новата ни работа показва съвсем ясно, че консумираме много по-малко микропластмаса, когато купуваме по-малко храна в опаковки. Сега трябва да разберем дали тези микропластмаси са безвредни. Или, както мнозина смятат, са малка бомба със закъснител.“
