Въпросът за влиянието на дигиталните устройства върху децата е обект на задълбочени дискусии в обществото. Световната здравна организация препоръчва ограничаване на екранното време при децата, особено в най-ранна възраст. Психолози подчертават важността на родителския пример и активното участие на родителите в живота на децата, включително и в дигиталната среда. Съществуват опасения относно потенциалната зависимост от устройства, както и рисковете, свързани с онлайн предизвикателства, които могат да бъдат опасни за здравето на децата.
Как родителите да намерят здравословен баланс между ползването и зависимостта?
⏳ Времето пред екрана според възрастта
- За деца под 2 години: Световната здравна организация не препоръчва никакво екранно време, освен видеоразговори.
- Деца от 2 до 5 г.: До 1 час на ден, и то под родителски контрол.
- Над 6 години: Няма точна граница, но препоръката е баланс – екранното време не трябва да измести съня, физическата активност и общуването.
👨👩👧👦 Родителската роля - ограничение или пример?
Родителският пример е ключов. Ако детето вижда, че мама и татко са постоянно в телефона, ще го приеме като норма.
Въведете семейни правила за екраните като например: без телефони по време на хранене, или „екранна почивка“ след 20:00 ч.
Използване на приложения за контрол и отчитане на времето. Android и iOS предлагат вградени родителски настройки.
🧠 Рискове и сигнали за проблем
- Зависимост от устройства
- Агресивно поведение при отнемане на екрана
- Нарушен сън, тревожност, социална изолация
- Намален интерес към други дейности – игра, четене, спорт
✅ Какво може да направи родителят
Заменете „Не!“ с „Нека заедно...“ – вместо пълна забрана, предложете алтернатива: игра, разходка, четене.
Договорете екранно време – с ясни условия и участие на детето.
Включете се – гледайте заедно видеа, обсъждайте съдържание, превърнете времето пред екрана в споделено преживяване.
Насърчавайте офлайн интереси – спорт, музика, настолни игри, клубове.
🔚 Балансът е ключът
Няма универсално решение – всяко семейство и всяко дете са различни. Но когато екраните се използват осъзнато и с ясни граници, те могат да бъдат полезен инструмент, а не пречка. В дигиталния свят отговорността за посоката е в ръцете на родителите.
