Бирманската котка - идеалният член на семейството (ВИДЕО)
Бирманската котка е една от най-красивите породи. Предците на тази разкошна котка са живеели в бирманските храмове и са се смятали за свещени животни.
Според легендите в древността бирманските котки не веднъж са спасявали храмове от пожари и са предупреждавали обитателите им за нападение.
Алтернативното наименование на породата е Свещена Бирма. Бирманската котка е не само красива, но и много спокойна и приятна, което я прави предпочитана за домашен любимец. Бирманската котка е кротка, когато седи в скута ви, и игрива, когато усети, че сте в настроение да поиграете с нея, пише каналът "Zoo Box" във vbox7.
Положителни качества
Бирманската котка е изключително общителна и лесна за отглеждане, което я прави идеален домашен любимец. Тя обича да бъде сред хора. Свещената бирманска котка може да бъде описана като „умерена“ котка. Тя е игрива и активна, но не е взискателна, общителна е, но не държи да е център на вниманието.
Котенцата от породата бирманска котка се раждат чисто бели. Едва след шестия месец се появява характерното оцветяване. Мъжките екземпляри на породата бирманска котка достигат до 6, а понякога - до 8 килограма, женските - до 4-5 килограма. Тялото е средно по размер, леко издължено. Крайниците са къси и силни, лапите са кръгли. Главата е с кръгла форма, с тъмен нос. Краищата на лапите са чисто бели. Ушите са малки, на голямо разстояние едно от друго и са леко наведени напред, като ъгълчетата им са заоблени.
Върху муцуната, ушите, краката и опашката бирманската котка има тъмни петна като сиамската котка. Петната трябва да са еднакви на цвят и да контрастират със светлата козина на тялото, която трябва да е светлобежова на цвят.
iStock/Getty Images
Размери
Средно голяма.
Тегло
От 4,5 до 8кг.
Хигиена и здраве
Бирманската котка е много здрава и не е податлива на генетично обусловени заболявания. Както повечето представители на дългокосместите породи бирманската котка може да страда от хипертрофична кардиомиопатия - болест на сърцето, която може да доведе до фатални последствия.
Козината на бирманската котка е мека и копринена, но тя се обгрижва по-лесно отколкото тази на персийската. За да се поддържа изисква разресване веднъж седмично с гребен и четка. Подобно на всички котки, и тази порода се нуждае от редовни ваксинации, изследвания за паразити и годишни ветеринарни прегледи.
Макар произходът на бирманските котки да е неизяснен, две от тях са внесени във Франция през 1919г. и с тях се създава породата, добила популярност в западния свят. Породата обаче е почти на изчезване през Втората световна война. Тогава се извършва кръстоска между много по-масово разпространените дългокосмести породи (предимно персийските котки), както и сиамските разновидности, за да се възроди породата. До началото на 50-те години на ХХ век се създават и чистокръвни бирмански породи. Възстановената порода е призната в Обединеното кралство през 1965г.
