Всяка година, през пролетта, белият щъркел се завръща у дома, изминавайки хиляди километри до родното място. Прелетната птица изглежда като най-големия, безусловно обичащ родината патриот.
"Също като човека, за да намери препитание, всяка година в края на август щъркелът напуска страната и се отправя на юг към Африка. Но разликата е там, че птицата се завръща и гнезди отново на същото, своето си място. Тази привързаност се забелязва и при младите щъркели, които също се установяват в близост, където са били родени. Често могат да бъдат намерени гнезда, които са използвани в продължение на стотици години", разказа Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
Пограничното село Кулата е на второ място от населените места с най-много щъркелови гнезда у нас.
Още от Средните векове щъркелите и хората в Европа живеят в симбиоза. Едрата птица строи гнездата си на съоръжения, построени от човека - по покриви, кули, комини, църкви, стълбове, зидове. Белият щъркел не се страхува да гнезди в близост до хората, той е единствената едра птица, която гнезди основно в населени места и е подходящ биологичен индикатор за състоянието на средата, която обитава човека, отбелязват експертите от дружеството.
Като една от най-обичаните птици, щъркелът е символ на семейството, плодородието, щастието и герой на много легенди.
С ежегодното си отлитане на юг, хората го свързват с посещение на светите места, което допълнително изгражда неговия положителен образ. Тъй като повсеместно съществува вярването, че прави гнездата си на свети места, хората гостоприемно го допускат до домовете си, вярвайки, че тяхната къща ще бъде щастлива.
Въпреки че е бял като януарския сняг, белият щъркел е символ на пролетта. Старите хора вярвали, че ако щъркелите се приберат напролет мръсни, ще има дъжд и плодородие, ако са снежно бели - ще бъде суша.
Седмото Международно преброяване на белия щъркел (2014-2015 г.) показа, че в България има общо 6805 щъркелови гнезда, от които 5671 са активни.
Източник: БТА
