Ако трябва да изредим кои са най-добрите български филми, създавани някога, то "Господин за един ден" (1983) с незабравимия Тодор Колев в главната роля безспорно ще бъде сред тях. Забавен, проникновен и дълбоко вълнуващ, филмът продължава да радва зрителите 40 години след премиерата му, пише edna.bg.
Това е един от най-известните български филми, но въпреки това сме убедени, че не знаете всичко за него. Историята около създаването на "Господин за един ден" е толкова невероятна, че само за нея може да се направи отделен филм. Днес ще ви запознаем с някои малко известни и интересни факти около създаването на "Господин за един ден", който можете да си припомните в богатата Видеотека VOD – част от ТВ платформата на EON.
Специалната видеотека на EON изобилства от стари български филми като "Господин за един ден", а това е най-добрият начин да съчетаете доброто старо време с новите технологии и да изгледате тези класики по възможно най-достъпния и удобен за вас начин.
Вижте пълна информация за пакетите EON LIGHT, EON FULL и EON PREMIUM тук.
А сега, нека да се върнем назад във времето и да надникнем към снимачната площадка на филма "Господин за един ден":
За появата на невероятно смешната комедия “Господин за един ден” трябва да благодарим на Свобода Бъчварова. Достолепната дама на българското кино прочита книгата на Никола Статков “Лъжата, че си живял” и го кара да напише сценарий по два от разказите в нея – “Чуждоземецът” и “Господинът”. Върху текста на Статков се заедма да работи много сериозен екип – самата Бъчварова като редактор, режисьорът Николай Волев и още Христо Илиев-Чарли и Рада Москова.
Волев няма никакво колебание кой ще е в ролята на Пурко, както хората наричат своя съселянин Аспарух Кънчов. Няколко години по-рано режисьорът вече е спечелил лаври заедно с Тодор Колев в “Двойникът”. Подкрепя го и сценаристът Никола Статков, който обича да казва, че ако Тодор Колев е актьор в някоя от западните кинематографии, щяло да има поне остров на негово име. За ролята на Пурковица Волев избира неизвестната дотогава актриса от Сливенския театър Йорданка Стефанова. Препоръчват му я като талантлива, с нестандартна визия и много вътрешен огън. А на него му трябва автентична жена, да изглежда естествено като селянка. Понеже тя е по-височка от екранния си съпруг, когато снимат двамата, Тодор Колев се качва на специално дървено сандъче.
Основният партньор на Пурко в “Господин за един ден” е Малкият слон от Странджа планина. Ролята изпълнява тримесечно шарено прасенце, порода “Полудива странджанска”. И ако Николай Волев не е имал никакво колебание за Тодор Колев като Пурко, намирането на Малкия слон му струва бая време, сили и нерви.
Режисьорът обикаля дни наред с джип Странджанския район, където прасетата са в полудиво насипно състояние. Свинари ги отглеждат вдън горите дъбови заради жълъдите, които са основната им храна. Един хубав ден Волев най-после го намира. Харесва го от пръв поглед, защото във физиономията му има нещо живо и одухотворено. Но прасето се оказа толкова диво, че едва успяват да го уловят. Прасето се оказва чудесен актьор, но за голямо съжаление не получава достоен край и отплата за службата си. След снимките екипът на филма предпочита да види Малкия слон от Странджа не на сцената, а в тавата – красиво изпечен и с лимон в устата.
С какво се занимават днес децата актьори от любимите български филми?
По сценарий прасето във филма трябва да е много ящно. Как иначе ще порасне до размерите на малък слон?! Поне с такава гаранция Пурко го взема от пазара, като разменя за него единствената си коза. Малкият слон от Странджа професионално се справя с ролята си и в епизода, когато трябва да изяде току-що построения втори войнишки паметник. Обаче режисьорът Волев и художникът Костадин Русаков му спретват малко подъл номер – държат го два дни гладно. А крака на войника от паметника художникът прави от твърдо бяло козе сирене. Като пускат изгладнялото прасе, то веднага подушва сиренето и се нахвърля да яде паметника. След като го изяжда, стопанинът му Пурко застава на пиедестала и посреща идващия в селото депутат. Облечен във войнишки дрехи и шинел, омацан целият в цинквайс, Тодор Колев геройски издържа 40-градусовата жега, докато снимат епизода. А Волев обичал да снима много дубли на всеки епизод.
Екипът дълго търси и шапка за главния герой. Косата на Тодор Колев вече била доста оредяла по това време и Волев иска през цялото време той да играе с интересна шапка, за да изглежда по-млад. Двамата обикалят Киноцентъра, всички театри и накрая я намират в дъното на гардероба на театър “София”. Волев я кръщава “бивш каскет”, тъй като козирката ѝ е отпрана. Но пък страхотно пасва на физиономията на Пурко.
Незабравими филми, вдъхновени от велики български романи
Знаменити са кадрите в “Господин за един ден”, в които Тодор Колев и Георги Мамалев орат с мотоциклет. Екипът изравя отнякъде стар руски мотор ИЖ и го прави да изглежда още по-ретро, като от времето на Балканската война. За да пуши повече, слагат отзад танкова димка. Решението е ефектно, но и много опасно, защото димката е близо до бензиновия резервоар. Снимат поредния дубъл и както си пуши, изведнъж мотоциклетът пламва. Мамалев без малко да изгори. Някой вика “Бягайте!” и екипът хуква презглава. Избухналият резервоар би залял всички около снимачната площадка с горящ бензин. Добре че един от местните хора не губи самообладание, грабва шуба и потушава огъня.
Георги Мамалев дава идеята, когато орат, неговото и лицето на Тодор Колев да бъдат напрашени. Тъй като екипът няма от онзи специален прах, който се използва в Холивуд, и на който Мамалев може би се надява, гримьорката хвърля в лицата им прах от угарта или близкия черен път. Операторът Красимир Костов застопорява камерата и актьорите преминават пред нея, орейки нивата под жаркото слънце. Волев прави много дубли, което изнервя актьорите, но пък всичко се получава много смешно. “Наистина, много съм жесток понякога”, признава, макар и с половин уста, Николай Волев. А пред актьорите се оправдава с факта, че гениалният Чаплин понякога е правил по 300 дубъла на един кадър. Защо той да не може да заснеме по 20-30?!
Пет дни преди снимките на епизодите с крайслера, с който столичните мошеници омайват Пурко, художникът в екипа съобщава, че договореният автомобил не може да пристигне, бил даден за друго „мероприятие”. Това хвърля екипа на филма пред задънена улица. Една щастлива случайност обаче спасява положението. “Господин за един ден” е заснет основно в Кондолово и Българи, селца на трийсетина километра от Царево, където времето е спряло почти в края на ХIХ век. Само ден преди снимките, както се разхожда мрачен из Царево, Волев изведнъж вижда как пред него се движи… великолепно запазен ретро крайслер. Не може да повярва какво прави крайслер там. Собственикът, немски турист, се оказва маниак на ретроавтомобили, които купува и възстановява, и сега се разхождал из Европа с най-новата си придобивка. “Що за въпрос? За мен ще бъде голяма чест автомобилът ми да се снима във вашия филм”, казва той на ошашавения режисьор. После стоически издържа жегата и неудобствата на снимачната площадка и дори отказва предлагания хонорар.
Актьорът Павел Поппандов е щастливецът, който прави няколко кръгчета с рядката кола. А операторът Красимир Костов намазва филтрите на камерата с вазелин и затова кадрите с автомобила изглеждат размазани и малко нереални като в приказка.
Финалната сцена с кръчмата е снимана в с. Българи, където има древна църква, но кръчма няма. Решават да преградят задната част на божия храм и се получава идеално, но попът се запъва: "Трябва да питаме Старозагорския митрополит, не може да се скверни църквата." Владиката великодушно отсъжда: "Щом е за изкуството, може!"
Тъкмо решават проблема с църквата и скачат военните, които ги обвиняват, че филмът се гаври и подиграва със славната българска армия. Спорът идва понеже действието се развива по времето на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, а филмът започва с това как мъжете от селото на Пурко тръгват към фронта със знамена и бойни маршове, но се връщат ранени, осакатени и с все по-рехави редици.
Точно заради тези кадри ръководството на БНА спуска бариера пред готовия филм. С не особено добро око на него гледа и отдел “Пропаганда” в ЦК на БКП. Защото са показани депутати, които идват в селото на Пурко, за да открият паметника.
Тогава екипът прибягва до хитър ход. В началото на филма лепва няколко изречения от Димитър Благоев-Дядото, създателя на социалистическата партия в България. Ето първото от тях: “Българските буржоазни партии ограбиха България и заложиха цялото ѝ богатство на империалистическите държави.” И пътят на филма към зрителите е открит!
“Господин за един ден” е първият български филм, показан в киномрежата на Италия. Самият Нино Манфреди озвучава ролята на Тодор Колев. Той споделя с Волев, че обикновено не приема такива предложения, но толкова харесал филма, че се съгласил да даде гласа си за Пурко. И той като героя му е роден в малко италианско селце със също такъв пейзаж и чукари. А и останал възхитен от играта на колегата си Тодор Колев.
Внушителна видеотека в удобно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от абонаментите пакети на EON, на вашето дистанционно. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията според вашите интереси и предпочитания. Те са удобно разпределени в отделни жанрове. Каталогът се обновява непрекъснато, така че никога няма да скучаете. Филмовото удоволствие е гарантирано!
Това е един от най-известните български филми, но въпреки това сме убедени, че не знаете всичко за него. Историята около създаването на "Господин за един ден" е толкова невероятна, че само за нея може да се направи отделен филм. Днес ще ви запознаем с някои малко известни и интересни факти около създаването на "Господин за един ден", който можете да си припомните в богатата Видеотека VOD – част от ТВ платформата на EON.
Специалната видеотека на EON изобилства от стари български филми като "Господин за един ден", а това е най-добрият начин да съчетаете доброто старо време с новите технологии и да изгледате тези класики по възможно най-достъпния и удобен за вас начин.
Вижте пълна информация за пакетите EON LIGHT, EON FULL и EON PREMIUM тук.
А сега, нека да се върнем назад във времето и да надникнем към снимачната площадка на филма "Господин за един ден":
За появата на невероятно смешната комедия “Господин за един ден” трябва да благодарим на Свобода Бъчварова. Достолепната дама на българското кино прочита книгата на Никола Статков “Лъжата, че си живял” и го кара да напише сценарий по два от разказите в нея – “Чуждоземецът” и “Господинът”. Върху текста на Статков се заедма да работи много сериозен екип – самата Бъчварова като редактор, режисьорът Николай Волев и още Христо Илиев-Чарли и Рада Москова.
Волев няма никакво колебание кой ще е в ролята на Пурко, както хората наричат своя съселянин Аспарух Кънчов. Няколко години по-рано режисьорът вече е спечелил лаври заедно с Тодор Колев в “Двойникът”. Подкрепя го и сценаристът Никола Статков, който обича да казва, че ако Тодор Колев е актьор в някоя от западните кинематографии, щяло да има поне остров на негово име. За ролята на Пурковица Волев избира неизвестната дотогава актриса от Сливенския театър Йорданка Стефанова. Препоръчват му я като талантлива, с нестандартна визия и много вътрешен огън. А на него му трябва автентична жена, да изглежда естествено като селянка. Понеже тя е по-височка от екранния си съпруг, когато снимат двамата, Тодор Колев се качва на специално дървено сандъче.
Основният партньор на Пурко в “Господин за един ден” е Малкият слон от Странджа планина. Ролята изпълнява тримесечно шарено прасенце, порода “Полудива странджанска”. И ако Николай Волев не е имал никакво колебание за Тодор Колев като Пурко, намирането на Малкия слон му струва бая време, сили и нерви.
- Кое е първо: кокошката или яйцето?
— Кибик (@fwRO0gywh3tWOAS) January 5, 2022
- Яйцето.
- Видя ли.
- Ама кой го е снесъл?
- Кокошката.
- Видя ли.
- Пурко я кажи ти знаеш.
- Кокошката.
- Ами откъде е дошла?
- Кокошка може да дойде отвсякъде...яйцето не може!
Тодор Колев - "Господин за един ден" pic.twitter.com/rc8Nk0cvdX
Режисьорът обикаля дни наред с джип Странджанския район, където прасетата са в полудиво насипно състояние. Свинари ги отглеждат вдън горите дъбови заради жълъдите, които са основната им храна. Един хубав ден Волев най-после го намира. Харесва го от пръв поглед, защото във физиономията му има нещо живо и одухотворено. Но прасето се оказа толкова диво, че едва успяват да го уловят. Прасето се оказва чудесен актьор, но за голямо съжаление не получава достоен край и отплата за службата си. След снимките екипът на филма предпочита да види Малкия слон от Странджа не на сцената, а в тавата – красиво изпечен и с лимон в устата.
С какво се занимават днес децата актьори от любимите български филми?
По сценарий прасето във филма трябва да е много ящно. Как иначе ще порасне до размерите на малък слон?! Поне с такава гаранция Пурко го взема от пазара, като разменя за него единствената си коза. Малкият слон от Странджа професионално се справя с ролята си и в епизода, когато трябва да изяде току-що построения втори войнишки паметник. Обаче режисьорът Волев и художникът Костадин Русаков му спретват малко подъл номер – държат го два дни гладно. А крака на войника от паметника художникът прави от твърдо бяло козе сирене. Като пускат изгладнялото прасе, то веднага подушва сиренето и се нахвърля да яде паметника. След като го изяжда, стопанинът му Пурко застава на пиедестала и посреща идващия в селото депутат. Облечен във войнишки дрехи и шинел, омацан целият в цинквайс, Тодор Колев геройски издържа 40-градусовата жега, докато снимат епизода. А Волев обичал да снима много дубли на всеки епизод.
Екипът дълго търси и шапка за главния герой. Косата на Тодор Колев вече била доста оредяла по това време и Волев иска през цялото време той да играе с интересна шапка, за да изглежда по-млад. Двамата обикалят Киноцентъра, всички театри и накрая я намират в дъното на гардероба на театър “София”. Волев я кръщава “бивш каскет”, тъй като козирката ѝ е отпрана. Но пък страхотно пасва на физиономията на Пурко.
Незабравими филми, вдъхновени от велики български романи
Знаменити са кадрите в “Господин за един ден”, в които Тодор Колев и Георги Мамалев орат с мотоциклет. Екипът изравя отнякъде стар руски мотор ИЖ и го прави да изглежда още по-ретро, като от времето на Балканската война. За да пуши повече, слагат отзад танкова димка. Решението е ефектно, но и много опасно, защото димката е близо до бензиновия резервоар. Снимат поредния дубъл и както си пуши, изведнъж мотоциклетът пламва. Мамалев без малко да изгори. Някой вика “Бягайте!” и екипът хуква презглава. Избухналият резервоар би залял всички около снимачната площадка с горящ бензин. Добре че един от местните хора не губи самообладание, грабва шуба и потушава огъня.
Георги Мамалев дава идеята, когато орат, неговото и лицето на Тодор Колев да бъдат напрашени. Тъй като екипът няма от онзи специален прах, който се използва в Холивуд, и на който Мамалев може би се надява, гримьорката хвърля в лицата им прах от угарта или близкия черен път. Операторът Красимир Костов застопорява камерата и актьорите преминават пред нея, орейки нивата под жаркото слънце. Волев прави много дубли, което изнервя актьорите, но пък всичко се получава много смешно. “Наистина, много съм жесток понякога”, признава, макар и с половин уста, Николай Волев. А пред актьорите се оправдава с факта, че гениалният Чаплин понякога е правил по 300 дубъла на един кадър. Защо той да не може да заснеме по 20-30?!
16.05.1983 г. – Премиера на българския игрален филм "Господин за един ден" на режисьора Николай Волев, по сценарий на Никола Статков. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по разказите „Чуждоземецът“ и „Господинът“ на Никола Статков.
— Човек на име Уве (@mihaylov_iliya) May 16, 2023
Снимки: dvd колекция "Златни български филми" pic.twitter.com/F2IDJiydhV
Пет дни преди снимките на епизодите с крайслера, с който столичните мошеници омайват Пурко, художникът в екипа съобщава, че договореният автомобил не може да пристигне, бил даден за друго „мероприятие”. Това хвърля екипа на филма пред задънена улица. Една щастлива случайност обаче спасява положението. “Господин за един ден” е заснет основно в Кондолово и Българи, селца на трийсетина километра от Царево, където времето е спряло почти в края на ХIХ век. Само ден преди снимките, както се разхожда мрачен из Царево, Волев изведнъж вижда как пред него се движи… великолепно запазен ретро крайслер. Не може да повярва какво прави крайслер там. Собственикът, немски турист, се оказва маниак на ретроавтомобили, които купува и възстановява, и сега се разхождал из Европа с най-новата си придобивка. “Що за въпрос? За мен ще бъде голяма чест автомобилът ми да се снима във вашия филм”, казва той на ошашавения режисьор. После стоически издържа жегата и неудобствата на снимачната площадка и дори отказва предлагания хонорар.
Актьорът Павел Поппандов е щастливецът, който прави няколко кръгчета с рядката кола. А операторът Красимир Костов намазва филтрите на камерата с вазелин и затова кадрите с автомобила изглеждат размазани и малко нереални като в приказка.
Финалната сцена с кръчмата е снимана в с. Българи, където има древна църква, но кръчма няма. Решават да преградят задната част на божия храм и се получава идеално, но попът се запъва: "Трябва да питаме Старозагорския митрополит, не може да се скверни църквата." Владиката великодушно отсъжда: "Щом е за изкуството, може!"
Тъкмо решават проблема с църквата и скачат военните, които ги обвиняват, че филмът се гаври и подиграва със славната българска армия. Спорът идва понеже действието се развива по времето на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, а филмът започва с това как мъжете от селото на Пурко тръгват към фронта със знамена и бойни маршове, но се връщат ранени, осакатени и с все по-рехави редици.
Точно заради тези кадри ръководството на БНА спуска бариера пред готовия филм. С не особено добро око на него гледа и отдел “Пропаганда” в ЦК на БКП. Защото са показани депутати, които идват в селото на Пурко, за да открият паметника.
Тогава екипът прибягва до хитър ход. В началото на филма лепва няколко изречения от Димитър Благоев-Дядото, създателя на социалистическата партия в България. Ето първото от тях: “Българските буржоазни партии ограбиха България и заложиха цялото ѝ богатство на империалистическите държави.” И пътят на филма към зрителите е открит!
“Господин за един ден” е първият български филм, показан в киномрежата на Италия. Самият Нино Манфреди озвучава ролята на Тодор Колев. Той споделя с Волев, че обикновено не приема такива предложения, но толкова харесал филма, че се съгласил да даде гласа си за Пурко. И той като героя му е роден в малко италианско селце със също такъв пейзаж и чукари. А и останал възхитен от играта на колегата си Тодор Колев.
Внушителна видеотека в удобно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от абонаментите пакети на EON, на вашето дистанционно. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията според вашите интереси и предпочитания. Те са удобно разпределени в отделни жанрове. Каталогът се обновява непрекъснато, така че никога няма да скучаете. Филмовото удоволствие е гарантирано!