Броени часове преди оповестяването на доклада за напредъка на България ще се запознаем с френското мнение за бъдещото членство на страната ни в Евросъюза. Франция е една от най–консервативно настроените страни спрямо бъдещо разширяване на Съюза, каза не на Европейската конституция и още не е ратифицирала българския договор за разширяване.
*********
Жак Рюпник, директор “Изследвания” в Цeнтъра за международни изследвания СЕРИ в Париж в интервю за „Дарик”. Рюпник е в България по покана на Дипломатическият институт.
Днес е денят на големите надежди за българските политици, какво е вашето очакване за българското присъединяване на 1 януари 2007 – ма година? Заслужава ли страната ни тази дата?
Не се съмнявам ,че България ще се присъедини към Европейския съюз на първи януари 2007ма година. Тази дата е добра както за България, така и за Европа. За България е добра, защото това показва, че реформите, които бяха направени през последните няколко години, въпреки, че закъсняха, случиха се по – трудно отколкото в Централна Европа, но все пак се случиха. Трябва да подчертая, че реформите в страната ви все още не са свършили, но вървят към края си. Това разкрива, че сте готови за Европейския съюз.А що се отнася до Европа, тя също има голям интерес от българското присъединяване. Налага се стабилизацията на югоизточна Европа. Присъединяването на България е позитивен знак за останалите балкански страни. Това трябва да им подскаже, че Европа е отворена и за Балканите и България и Румъния отварят пътя на останалите.
Според вас трябва ли да ни бъдат наложени предпазни клаузи? Сам казахте, че необходимите реформи не са доведени до край?
Да, прекрасно, е че могат да бъдат наложени предпазни клаузи, ако това може да накара настоящите членове да се чувстват по – сигурни? Защо не. Това не е сериозен проблем. Така или иначе вече имаше спор по глава свободно движение на хора. По темата за работната ръка. Страните – членки имаха разногласия. Не всички страни наложиха ограничения, но в крайна сметка това се оказа печелившата формула. По този начин се успокои европейското население, че няма да има вълна от емигранти, които търсят работа. Емигранти от новоприсъединили се страни. Все пак още е позволено хора от нови страни – членки да търсят работа в Европейския съюз. Знаете, понякога има разминаване между нещо, което е съобщено официално и действителността. Вземете например Швеция, която не е приложила предпазната клауза да свободно движение на хора. Там има 10 000 работници от новите страни – членки. Германия е приложила рестриктивната клауза, а там има над половин милион работници от новоприсъединилите се страни. Трябва да знаете, че различните страни имат различни приоритети и естествено винеги има разминаване между решението, което една страна взима и начина, по който го прилага. Ето защо мисля, че е важно да се покаже на новите – членки – България и Румъния, че предпазната клауза не е наказание, начин за подсигуряване настоящите членове, че разширяването е добра стъпка за всички.
Ако това се случи, България и Румъния ще бъдат първите страни, които са приети с предпазни клаузи. Дали това няма да е опит Европейския съюз да не повтаря някакви грешки, направени с последните десет приети?
Това разбира се е аргумент. Наистина така наречените Биг Бенг – последните десетте приети страни, не бяха еднакво подготвени за членство. Това дипломатично се подмина, без никой да обясни каквото и да е. Ето защо сега има загриженост, че пропуснатите критерии този път трябва да бъдат спазени. Сега много хора правилно или не повдигат въпроса за това колко подготвени са България и Румъния. И ако единият начин да се успокоят тези, които се притесняват е да бъдат приложени предпазни клаузи, то според мен това не е чак толкова голяма работа. Тези клаузи трябва да бъдат преодолени. Но не бива да фокусираме върху това. По – важно е да Решението ад се присъедините към Европейския съюз е взето. А и всички разбират, че реформите и промените трябва да продължат и не бива да спират на първи януари 2007 – ма година. Това би било огромна грешка. Последното нещо, от което България се нуждае е спирането на реформите след присъединяването й към Европейския съюз. И последното нещо, от което Европейския съюз се нуждае са нови членове, които се отмятат от политическите си реформи. Това би означавало, че се отмятат от Европейската идея. Признавам, че подобно нещо виждаме в новите членове и това много ни безпокои.
Какви са опасенията на Франция и кога страната Ви ще ратифицира българския договор?
Мисля, че по време на есенната парламентарна сесия това ще бъде свършено. Тук няма дискусии. Никой не повдига въпроса дали българското членство би било проблем. Вече е решено – ние сме „за” България и Румъния. Франция има изисквания за евентуални следващите разширения. Това е със сигурност и ще рефлектира, ако за в бъдеще има референдум за следващо разширяване.Пак повтарям, няма проблем при приемането на България и Румъния. Французите са настроени много приятелски. Но в страната ми има ярко изразено съпротивление, страх от безгранично бъдещо разширяване на Европейския съюз.
Ако сега попитате хората, както беше направено миналата година, дали са съгласни ако бъдат започнат преговори с Хърватска или с Турция, отговорът им ще е негативен. И правилен. Замислете се в момента Полша пропагандира за приемането на Украйна. Румъния се застъпва за приемането на Молдова. Все е още не челен на Евросъюза, а се застъпва за приемането на Молдова. Така, че по този начин се пропагандира за още 25 страни. Това не се приема добре от френското общество. От европейското като цяло. Така, че е от интерес на всички да правим нещата постепенно. Стъпка по стъпка. Сега са наред Румъния и България.
После ще мислим за Западните Балкани. Чак тогава ако все още имаме сили и политическото желание да продължим. На да обявим, че семе отворени за още 25 държави ще е грешка. Хората ще кажат не. Неограничено разширяване за още 25 дърщави е рецепта за категорично не. Точно това направиха французите на референдума за Европейската конституция. Те не казаха не на проекта за Конституция. Не не я бяха прочели. Не ги интересуваше Конституцията. Те просто казаха „Не” на движението на Европейския съюз в посока, която не разбират. Ако сме загрижени за бъдещето на Европейския съюз трябва да се съобразим, че нищо не бива да се случва без съгласието на гражданите. Европейският съюз ще бъде успешен и ще продължи да съществува, ако е демократичен съюз. Не бива да се движи от политически решения. Това е един труден житейски факт, но трябва да го приемем.
