Продължителните фази на концентрация ни изтощават и влияят на способността ни да взимаме решения. Защо това е така и какви процеси протичат в мозъка? Ново изследване показа интересни резултати, съобщава Deutsche Welle.
Тежката физическа работа, спортът и движението безспорно изморяват. А усиленият умствен труд? Дълго обмисляне на текстове, четене на сериозна литература, игра на шах, разучаване на нова музикална пиеса, напрегнато шофиране – необходимостта да се концентрираш за продължително време също изтощава. На какво се дължи това?
Изследвания на френски учени, публикувани в специализираното издание „Current Biology“, показват, че изтощението се дължи на съвсем конкретни биологични причини.
Концентрация, моля!
За целите на проучването участниците са били разделени в две групи и е трябвало в продължение на шест часа да се концентрират. Разрешени са били само две десетминутни паузи. Едната група получила по-сложна задача: на участниците всяка секунда били показвани различни букви, а те трябвало да определят дали същите вече са им били показвани минути по-рано. Втората група имала същата задача, но при тях ставало дума за букви, показани им непосредствено преди това.
„След шест часа и от двете групи, независимо от тежестта на заданието, заявиха, че се чувстват изтощени“, казва ръководителят на проучването Антониус Вилер. Но има ли биологична причина за умствената умора ?
Защо мозъкът не може да работи непрекъснато?
Учените са прибегнали до изследване с помощта на магнитно-ядрена спектроскопия. „Така установихме, че определена роля играе аминокиселината глутамат“, обяснява Вилер. „В групите, които трябваше да решават по-сложните задачи, с времето концентрацията на глутамат нарастваше значително.“
Резултатите от предишни проучвания подкрепят тезата, че натрупването на глутамат затруднява по-нататъшната активност на част от мозъчната кора, в резултат на което концентрацията спада.
20 евро или 50 евро?
И какво от това? - би могъл да попита някой. Ние сме свикнали с това, че умствените ни способности имат граници. Но проучването установява и това, че увеличеното ниво на глутамата влияе на контрола над взиманите решения – а тази информация определено има значение и за нашето ежедневие.
„Участниците трябваше да взимат елементарни икономически решения: дали искате 20 евро сега или 50 евро след една година?“. И ето какво се оказа: хората от групата с по-сложните когнитивни задачи бяха склонни да вземат бързите пари, докато останалите мислеха в по-дългосрочен план. „При настъпила когнитивна умора явно взимаме решения в полза на по-простите подходи и действия, които не изискват напрежение или чакане“, обяснява Вилер.
Това означава, че има смисъл важните решения да се взимат в началото на деня, а не вечерта - в края на някой напрегнат ден.
Има ли когнитивни граници?
Актуалното проучване обаче не дава окончателен отговор на въпроса дали е препоръчително да се блокира отделянето на глутамат. Трябва да се има предвид, че той е и важен невротрансмитер, неотменим за изпълнението на двигателните функции – т.е. за движенията на човека, за сетивните възприятия, но и за по-сложни мозъчни дейности, свързани с паметта. И още нещо – аминокиселината глутамат отговаря за регулацията на апетита в мозъка. Той подбужда апетита и потиска усещането за ситост. Затова той е често използвана добавка в редица хранителните продукти, поради което е понятие за мнозина.
Но да се върнем към когнитивните способности: „По време на нашето изследване видяхме, че изтощението настъпва след около два до три часа. Десетминутните паузи не допринесоха съществено за възстановяването“, казва неврологът. Но „спокойствието и сънят със сигурност помагат за неутрализирането на глутамата от синапсите“.
Тежката физическа работа, спортът и движението безспорно изморяват. А усиленият умствен труд? Дълго обмисляне на текстове, четене на сериозна литература, игра на шах, разучаване на нова музикална пиеса, напрегнато шофиране – необходимостта да се концентрираш за продължително време също изтощава. На какво се дължи това?
Изследвания на френски учени, публикувани в специализираното издание „Current Biology“, показват, че изтощението се дължи на съвсем конкретни биологични причини.
Концентрация, моля!
За целите на проучването участниците са били разделени в две групи и е трябвало в продължение на шест часа да се концентрират. Разрешени са били само две десетминутни паузи. Едната група получила по-сложна задача: на участниците всяка секунда били показвани различни букви, а те трябвало да определят дали същите вече са им били показвани минути по-рано. Втората група имала същата задача, но при тях ставало дума за букви, показани им непосредствено преди това.
„След шест часа и от двете групи, независимо от тежестта на заданието, заявиха, че се чувстват изтощени“, казва ръководителят на проучването Антониус Вилер. Но има ли биологична причина за умствената умора ?
Защо мозъкът не може да работи непрекъснато?
Учените са прибегнали до изследване с помощта на магнитно-ядрена спектроскопия. „Така установихме, че определена роля играе аминокиселината глутамат“, обяснява Вилер. „В групите, които трябваше да решават по-сложните задачи, с времето концентрацията на глутамат нарастваше значително.“
Резултатите от предишни проучвания подкрепят тезата, че натрупването на глутамат затруднява по-нататъшната активност на част от мозъчната кора, в резултат на което концентрацията спада.
20 евро или 50 евро?
И какво от това? - би могъл да попита някой. Ние сме свикнали с това, че умствените ни способности имат граници. Но проучването установява и това, че увеличеното ниво на глутамата влияе на контрола над взиманите решения – а тази информация определено има значение и за нашето ежедневие.
„Участниците трябваше да взимат елементарни икономически решения: дали искате 20 евро сега или 50 евро след една година?“. И ето какво се оказа: хората от групата с по-сложните когнитивни задачи бяха склонни да вземат бързите пари, докато останалите мислеха в по-дългосрочен план. „При настъпила когнитивна умора явно взимаме решения в полза на по-простите подходи и действия, които не изискват напрежение или чакане“, обяснява Вилер.
Това означава, че има смисъл важните решения да се взимат в началото на деня, а не вечерта - в края на някой напрегнат ден.
Има ли когнитивни граници?
Актуалното проучване обаче не дава окончателен отговор на въпроса дали е препоръчително да се блокира отделянето на глутамат. Трябва да се има предвид, че той е и важен невротрансмитер, неотменим за изпълнението на двигателните функции – т.е. за движенията на човека, за сетивните възприятия, но и за по-сложни мозъчни дейности, свързани с паметта. И още нещо – аминокиселината глутамат отговаря за регулацията на апетита в мозъка. Той подбужда апетита и потиска усещането за ситост. Затова той е често използвана добавка в редица хранителните продукти, поради което е понятие за мнозина.
Но да се върнем към когнитивните способности: „По време на нашето изследване видяхме, че изтощението настъпва след около два до три часа. Десетминутните паузи не допринесоха съществено за възстановяването“, казва неврологът. Но „спокойствието и сънят със сигурност помагат за неутрализирането на глутамата от синапсите“.
