Ето каква е историята – макар да има инициатива като Голямото четене (по БНТ), четенето е последната ни грижа. И то наистина вече е не само занимание самотно, но и истинска „грижа”. Защото дамите и господата на улицата, в офиса и вкъщи са улисани в световната икономическа криза, връщането на архивите ни от Русия, вън ли са или вътре братя Галеви и куп други недотам интересни неща.
Твърде е вероятно дори дамите и господата да са подминали с ден-два новината за смъртта на американския писател Джон Ъпдайк, както впрочем се случи и с мен. Но това е простимо. Впрочем, въпросните важни и маловажни събития навярно биха били интересни и за самия Ъпдайк, авторът, за когото казват, че перфектно описва реалния живот в малките и по-големи американски градчета. Рисува действителността – така ли беше клишето? Сигурно би описал и Дупница.
netinfo
Ъпдайк живее своя активен творчески живот през 60-те и 70-те години на миналия век, и – най-важното – пише за него. Градските легенди, възмъжаването, погрешният секс, доминацията на мъжете и т.н. За Ъпдайк ще кажат, че е отличен хроникьор на американската действителност, пресъздал най-добре всичко, което се е случвало наоколо и за което хората са говорели.
И наистина – Джон Ъпдайк притежаваше онова наглед просто, но толкова трудно умение – да си води бележки и описва нещата, които се случват. Навярно би описал чудно и собствената си смърт.
Когато научих за смъртта, си спомних за апетита му да описва мъжете и жените, попаднали заедно под завивките.
Впрочем, новината за кончината ме накара да чакам с нетърпение този уикенд. Чакам с нетърпение тези два почивни дни, далеч от безбройните анализи за турския премиер, който напусна Давос или финансовите проблеми на „Хонда”, за да прочета отново една книга на Ъпдайк. Тя не е свързана нито със сагата на най-известния му герой Хари, който помните от „Заеко, бягай”. Не е „Вещиците от Иистуик”, нито пък „Кентавърът”.
Книгатае „Бразилия”.
netinfo
Нямам никакви съмнения, че Ъпдейк е писател, който експлоатира темата за секса повече, отколкото всеки повърхностен негов почитател може да си представи. Спомням си, че един критик беше преброил десет страници и половина размишления за пениса в една от книгите. Литературата не е състезание, но това заслужава награда.
Спомням си как попаднах на книгата „Бразилия”. Предупредиха ме, че тя не е като останалите на Ъпдайк, трудна за четене, понесла доста критики. След първите страници от Бразилия, мислено го титулувах като професор по сексуално желание. И макар коментарните рубрики да са свързани с действителността, а тази да води директно към плажовете на Рио де Жанейро, уверявам ви, че ако тази събота и неделя си отделите няколко часа за „Бразилия” на Ъпдайк, ще има за какво да си говорите с колегите в понеделник.
Джон Ъпдайк почина на 76-годишна възраст от рак на белия дроб.
