Трагичен инцидент в едно от най-популярните шоу-предавания в Германия породи обществен дебат за границите на забавния телевизионен продукт. От такава дискусия има нужда и България - твърди в коментара си Емилиян Лилов.
Представям си как щяха да се развият събитията, ако всичко това се случваше по друга телевизия: младеж с пружиниращи кокили се опитва да прескочи със салто 5 движещи се срещу него автомобила, препъва се в един от тях и пада неподвижен на земята - със счупен гръбнак, както се разбра по-късно.
На Втора германска обществена телевизия ZDF, в чието предаване се случи нещастието, право само чест реакцията на екипа й: камерите бързо се отклониха от контузилия се млад мъж и преминаха към общ план, нямаше повторения или забавени кадри от фаталния скок, нито интервюта с родителите на момчето в залата или след предаването, което незабавно бе прекъснато.
Да надникнеш в моргата
Шоуто отстъпи пред журналистическата етика. В неравната битка с частните телевизии за аудитория ZDF избра човещината пред заиграването с болката и страданието. Дали така биха реагирали българските медии?
Веднага оживява споменът за трагедията край р. Лим и кадрите, запечатали мъката на родителите на удавилите се деца; или трупът на Андрей Луканов в моргата. Мъката беше екранизирана, защото вдига гледаемостта и рейтинга. И така е не само с мъката, зрелищата са най-лесният път до славата. Псевдо-журналистиката напр. смята за скучни сюжетите с хората на изкуството, мисълта и науката, и умишлено ги избягва, освен когато се налага.
Виж, другояче стои въпросът със „светския” живот на разните тъй наречени ВИП-персони, по които се захласва огромната част (не само) от телевизионната аудитория. Публиката се идентифицира със своите любимци и садистично наблюдава тяхното демитологизиране.
Медиите пък от своя страна лансират подобни псевдо-знаменитости, вкл. обикновени хора от реалити-форматите, защото са управляеми. Някои дори стават "известни" само с това, че са... известни. Форматите стават инкубатори на морална уродливост и речева нечистоплътност, в която еднакво активни са участници, водещи и зрители. Стига се дотам да се правят предавания за футболни съпруги или "мис"-ки, преследвани усърдно от репортери до близкия мол, при фризьора или пластичния хирург.
Да се вкопчиш в чуждия живот
Покрай дебата в Германия сега се чуват обвинения, че комерсиалните медии отдавна са преминали всякакви морални граници, че са ударили дъното на лошия вкус, че продават не информация, а зрелища, не ценности, а имидж. А нима това е по-различно в България!?
Така стигаме и до същината на въпроса: какъв всъщност е общественият интерес? Интересът на будния и отстояващ правата си човек или интересът на онзи, вторачил се в чуждия живот поради липса на смелост и въображение да изгради свой собствен? Как хубаво само го е казала Емили Дикинсън (в превод на Цветан Стоянов):
Колко мрачно е да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден своето име
пред възхитената локва!
Изборът винаги е личен и труден. Всеки сам решава какво да бъде - жаба, локва или свободен човек. Пред същия избор са изправени включително и медиите.
