Каква е разликата между циганската и българската работа? Оказва се почти никаква, особено в случаите, в които държавата прави жалки опити да се намесва в решаването на т.нар. ромски проблеми. Поредният пример за неадекватно поведение от страна на властите е заканата на българският здравен министър Радослав Гайдарски да забрани със закон на младите ромки да раждат във възраст под прокурорската.
Неизчакал да се утаи скандала с Димитър Стоянов в Европейския парламент, българският здравен министър продължи патоса на националиста със законодателни идеи по адрес на ромската раждаемост. Стоянов стигна дотам да заклейми насред Страсбург брака на невръстните ромки - иначе казано тяхното продаване. А министърът хвърли поглед отвъд сделката и осветли здравните аспекти на проблема – деца да раждат деца. Вярно министър Гайдарски не каза, че пише специален закон за ромките, ама кой друг освен тях ражда редовно по на 12-13 години? Оставям настрана думите на министъра и подхода му – първо да коментира една тема, а едва след това да се замисли за последиците от отварянето на дебат по нея. Оставям настрана и воплите на правозащитните и други ромски организации, които веднага нападнаха министъра с репликата „дискриминация”. Въпреки че тъкмо тези организации често пропускат да работят за ромския етнос, за чието благо все още получават солидно финансиране от външни донори. Финансиране, което обаче рядко инвестират в здравно образование на малцинството например.
Проблемът, за който е спорно дали здравният министър намери най-добрата изразна форма, обаче съществува. Той е част от големия въпрос за гетата, с които ще влезем в Европейския съюз – гетата с необразовани и безработни роми, които надават вой при всеки опит да бъдат накарани да спазват българските закони, гетата, в които раждането на деца е основна прехрана за почти всяко семейство. Парите се получават кеш, при това без никакъв труд, да не кажа с удоволствие! Грешката на министъра е, че употреби думата закон, защото наистина е абсурдно нормативно да забраняваш на една жена да роди, дори физиологичната й възможност до го стори да е под сериозен въпрос. Първите реакции на подобна идея отсега я обричат на неуспех, но че проблемът трябва да бъде решен не отричат нито българите, признават го дори част ромите.
Жалката истина е, че държавата от години наблюдава отстрани пазара на малолетни ромски булки, сякаш той не се случва в границите на България. Няма нито един санкциониран за спазаряването и организирането на сватба между 13-годишно момиче и 15-годишно момче. От две до шест години е предвидения в Наказателния кодекс затвор за всеки, които има сексуален контакт с дете под 14 годишна възраст. Отделно браковете под 16 не са разрешени според родното законодателство. Закони има достатъчно, но не съм чувала нито един съд да произнесе присъда срещу представител на малцинствата, заради такова престъпление.
Ако подобни мерки срещу традициите на ромите изглеждат доста неприложими, защото съдът ще бъде затрупан само от дела за сватби на крехка възраст, то ми е трудно да приема поведението на държавата, която от години води нелогична социална политика по този въпрос. Истината е, че с помощите които плаща държавата узаконява ранните и чести раждания в гетата – еднократно сума при раждането, една година майчински, после детски… Да не говорим за абсурда, че майката на 13-годишна девойка, която ражда, ще получи пари веднъж за детето си и втори път за внучето си. Съвпадението само увеличава семейния бюджет.
Самите роми признават, че напоследък се женели и раждали на по-прилична възраст. Не със закони, а с прости икономически механизми, държавата трябва да им помогне да гледат по-отговорно на решението да станат родители. Като въведе няколко простички условия за получаването на майчински и детски – да се дават само до трето или четвърто отроче, при доказана грижа за децата и поне основно образование на родителите им.
