Все още в сянката на Мао
Все още в сянката на Мао / снимка: БГНЕС

При липсата на сериозни избори основното събитие в китайската политика е заседаващият веднъж на пет години конгрес на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП). От 15 октомври Ху Цзинтао, който е начело на партията от последния конгрес, ще председателства партийния форум и това му дава възможност да демонстрира властта си и да изложи вижданията си какъв да е Китай през следващите пет години. Малко вероятно е обаче изказванията му да са вдъхновяващи.

2217-те делегати, повечето от които са избрани чрез нагласени избори, няма да отправят никакви критики към управлението на Ху Цзинтао. Той не направи почти нищо, за да изпълни многократните обещания за повече демокрация в партийните редици. Конгресът, който се очаква да продължи около седмица, ще следва сценария си също толкова стриктно, както и предишните 16 конгреса в 86-годишната история на партията. Делегатите ще изберат нов Централен комитет от около 200 членове. Те ще се съберат в края на конгреса, за да изберат ново Политбюро, което да управлява страната до 2012 г. Ху и колегите му ще предопределят изхода от изборите.

Носят се слухове обаче, че Ху има трудности с налагането на желания от него състав на Политбюро. Наблюдатели отдавна предричат, че в състава на Постоянния комитет на Политбюро - най-могъщата институция в Китай - ще бъде включен нов член, който ще бъде готвен за приемник на Ху. Това вероятно ще е 52-годишният Ли Къцян, секретар на партийната организация в североизточната провинция Ляонин. Плъзнаха обаче слухове, че Ху е бил принуден от колегите си да посочи двама души за свои приемници. Твърди се, че вторият е 54-годишният Си Цзинпин, секретар на Шанхайския градски комитет.

Двамата най-вероятно ще трябва да се състезават за висшия пост в ККП през 2012 г. Китайската политика е твърде непрозрачна, че да се предвиди как поемането на властта от който и да е от тях би променило функционирането на държавната машина. Не винаги е било така. При подготовката на 13-тия конгрес на партията през 1987 г. появата на Чжао Цзъян като приемник на Дън Сяопин, избран от самия него, сякаш предвещаваше ера на либерализация, защото той бе виден реформатор. Две години по-късно обаче той бе свален от твърдолинейните политици по време на размириците на площад Тянанмън и бе държан под домашен арест до смъртта си през 2005 г. От началото на 90-те години китайските лидери успяват да създадат представа за по-голямо единство. Ху, Ли и Си сякаш нямат политически различия.

Въпреки това те може да представляват различни фракции. Разпространено е мнението, че Си Цзинпин е по-близък до предшественика на Ху - 81-годишния Цзян Цзъмин, който макар и зад кулисите, остава влиятелна фигура в китайската политика. Един от любимите проекти на Цзян Цзъмин - струващата 360 милиона долара, изградена от стъкло и титан опера с яйцевидна форма, намираща се срещу Големия дворец на народите - бе открита миналия месец след дългогодишна полемика дали в политическото сърце на държавата да се строи толкова екстравагантна и необичайна за Китай сграда. Миналата седмица за чуждите медии бе организирано посещение на новата опера. Един от ръководителите на строителството каза пред журналист от "Икономист", че когато неотдавна Цзян бил на проверка в сградата, той пял пред персонала.

Държавните медии в Китай обръщат голямо внимание и на Си Цзинпин, и на Ли Къцян (и двамата са завършили право). Качествата на Ли като ръководител бяха похвалени във връзка с мащабна програма за построяване на евтини жилища и разчистване на порутени бедняшки предградия. Лидерските качества на Си несъмнено се свързват с последните постижения на Шанхай, въпреки че той стана партиен лидер на града едва през март, след като предшественикът му Чън Лянгу бе уволнен заради корупционен скандал. Сред по-значителните събития оттогава е завършването на строителството през септември на Шанхайския световен финансов център, който според китайският печат ще бъде най-високата сграда в страната и третата по височина в света. Си има и още едно предимство, което китайската официална преса предпочита да не споменава - той е син на покойния революционен водач Си Чжунсюн. Такива "принцове" изглежда сега бързо се издигат.

В случай че и двамата бъдат избрани в Постоянния комитет, в и без това потайната китайска политика ще се появи още една загадка. След като Ху бе избран в Постоянния комитет на 14-тия партиен конгрес през 1992 г., беше почти сигурно, че именно той ще наследи Цзян Цзъмин (въпреки че той бе фаворитът на Дън Сяопин, а не на Цзян Цзъмин). Либерали в партията отдавна настояват да има по-открита конкуренция за висшите постове. Ху обаче не е съгласен наследникът да бъде определян чрез избори. Нещата най-вероятно ще се решат чрез фракционна борба.

По време на подготовката за конгреса имаше лавина от оплаквания от страна на либерали, че партията тъпче на едно място по въпроса за демократизирането на Китай. В последния брой на излизащото в Пекин месечно списание "Янхуан чунцо" бившият секретар на Мао Цзедун Ли Жуй предупреди, че ако не възприеме демокрацията, страната ще бъде обхваната от хаос. Ху обаче - който иначе гори от желание да впечатли света с откритостта на Китай в подготовката за домакинството на Олимпийските игри - се опасява, че ще стане точно обратното: че политическата реформа може да предизвика огромно недоволство от страна на демократите и непривилигированите лица.

Той не проявява интерес дори и към по-плахи предложения. По-рано тази година партийното списание "Изследвания и насоки" публикува предложения за реформиране на партийно-конгресната система. Те включваха свикване на конгрес всяка година и

намаляване на броя на делегатите, за да се намалят разходите и да се насърчат истинските дебати (каквито в момента няма). Тази година броят на делегатите всъщност бе увеличен с над 100 души в сравнение с 2002 г. И затова аплодисментите за Ху ще отекват още по-силно.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар