Знаете ли, че ако вечерта изпушите една цигара марихуана, а след това шофирате кола, в следващите три дни новите полицейски дрегери за засичане на дрогирани шофьори може да дадат положителен резултат? Според Наказателния кодекс може да получите до две години затвор заради това.
А знаете ли, че същите 1200 дрегера, които полицията купи в начало на годината, все още не се използват ефективно. Причината за това са промени в законодателството, касаещи контрола при употреба на наркотичните вещества при шофиране, въвеждането на разследващите полицаи, както и липсата на единни лабораторни стандарти за изследване на положителни проби за наркотик у шофьорите.
След като в началото на годината от КАТ обявиха с висок ентусиазъм, че са купили 1200 дрегера за еднократна употреба за засичане на дрогирани шофьори, изникват редица въпроси, които остават без отговор. Освен, че в българското законодателство липсват актуални текстове, които да регулират прилагането на дрегерите за наркотици, съществуват и други пропуски. За тях разказва д-р Васил Атанасов, главен асистент по аналитична химия в Софийския университет:
Те са нож с две остриета. Възниква въпроса какво правим ако тестът е положителен или съмнителен. За разлика от дрегерите за алкохол -алкотестовете, тук нещата са малко по-различни и значително по-сложни. Представете си, че един човек преди пътуване вечерта реши да изпуши една цигара марихуана Ефектът статистически настъпва на 15-тата минута и отминава на втория час, но ако сутринта този човек реши да пътува и бъде спрян за проверка с такъв дрегер за наркотици, който ще бъде с положителен резултат. Какво правим от тук нататък? Разумно е в такъв случай, такава е практиката в другите страни, този резултат да бъде потвърден чрез лабораторен резултат. Тук едната възможност е, ако изследваният откаже да даде кръв или проба за това кръвно изследване, може ли той да бъде осъден само на база на първия скринингов резултат от тестването на пътя. Ако обаче стигнем до лабораторно изследване, попадаме под изискванията на Наредба 30, която в момента регламентира изследването на алкохол и упойващи вещества за водачи на моторни превозни средства. Първият въпрос, който възниква, е каква проба да се вземе на този човек. По сега действащата наредба, която е на повече от 30 години, трябва да се вземе кръвна проба. Съвременните методи обаче, които се използват за анализ на наркотици, изискват проба урина. Проба урина обаче не се изисква от Наредба 30. Тук е първото разминаване. Следващият момент е кой, къде и как ще извърши изследването. Имат ли реално възможност тези лаборатории и въобще съществуващите лаборатории в страната, за този високо специализиран анализ. Как ще бъде извършен анализа? Практиката до момента показва, че всеки работи по някакви собствени методики. Или иначе казано - както си иска - няма стандарти, няма абсолютно никакви изисквания.
Не само тези пропуски в Наредба 30 връзват ръцете на полицията да използва ефективно новите дрегери за дрогирани шофьори. Чуйте какво казва Антон Антонов, началник сектор „Пътен контрол":
Използват се, но само при съмнение. Не сме правили специализирани полицейски акции но ще направим. Просто трябва да се стиковат всички неща с дознанието. Не може да започне да се ползва нещо масово без да са изяснени всички законови проблеми, които могат да възникнат. Докато се стиковат действията както на разследващите полицаи, така и на контролиращите на пътя и на медицинските лица, които ще извършат изследването. По-добре малко да задържим, отколкото да задържим някого неправомерно, защото не е коректно и не е редно. Ще започнат да се използват масово, когато и разследващите полицаи преминат едно кратко обучение за процедурите, които се явяват след констатиране на нарушението.
Все пак полицията е изготвила правила, по които ще следи за дрогирани шофьори, посочва Антонов:
Процедурата започва още с отсейване на водача. Седейки на пътя служителя може да прецени, че някой е под въздействието на упойващи вещества - може да е на алкохол,може да е и на наркотици, това не можем да кажем. Външните белези - зачервени конюктивити, треперещи ръце, много са критериите.
Д-р Васил Атанасов и Антон Антонов поставят още един въпрос по проблема.
Васил Атанасов: Кой ще заплати за това изследване? Това е високо специализиран анализ, който в най-добрия случай струва над 100 лева. Според сега действащата наредба това трябва да стане от уличения. Ами ако той е невинен? Т.е. излиза, че това трябва да стане за сметка на лабораторията.
Антон Антонов: Точно за това искахме да направим методиката максимално точна, за да не изразходваме излишно както консумативи за уредите за наркотици, така да не губим времето и на гражданите. Защото всеки може да има необичайно поведение, зачервени конюктивити, пресъхнала уста и донякъде неадекватни действия. Но това не означава, че ние можем да кажем на 100% този е употребил наркотици.
В същото време дрегерите могат да дадат и положителна проба, при определени лекарства и затова съветът е да избягвате да карате автомобил, ако в брошурата са записани противопоказания. Антон Антонов посочва:
Гражданинът, който е употребил лекарство, би трябвало да е прочел брошурата преди това. Ако той е повлиян и отговори на тези критерии по методиката, теста му е положителен с техническото средство, медицинското изследване е положително и заключението на съответния доктор е да, той има наличие на упойващо вещество и от това упойващо вещество е повлиян в еди-каква си степен, това не представлява административна санкция. Съдът ще прецени. Кръста и медицинското изследване са меродавни в случая, не нашата проба. Нашата проба е с техническо средство, като контролния орган на пътя, това, което пряко касае нашата институция, да установим има или няма. Пробата не е количествена, а качествена - казва само да или не.
В момента всяка година се хващат около десетина шофьори, които са употребили наркотици. Практиката в другите страни, като Полша например, показала, че с въвеждането на дрегерите са се увеличили до 60% случаите на дрогирани на пътя. В случая обаче статистиката не е важна, а това дали ще намалеят катастрофите по пътищата, където всяка година умират близо 1000 българи. Тук отново проблемът при дрогираните шофьори е като при тези, употребили алкохол - не карайте, за да не убиете, защото, както се вижда, масовите полицейски проверки не дават резултат.
