Следващата седмица ще е ясно новото българско правителство. То ще бъде сформирано с мандата на втората политическа сила според изборния резултат - Коалиция за България, а отговорността да го състави се пада на кандидата за премиер Пламен Орешарски. До този развой на събитията се стигна, след като лидерът на водещата партия след изборите ГЕРБ Бойко Борисов върна проучвателния мандат за кабинет поради недостатъчен парламентарен ресурс, за да бъде той подкрепен в пленарна зала.
Подкрепата за бъдещото правителство
Още в изборната нощ при обявяването на прогнозните резултати от парламентарния вот лидерът на Коалиция за България Сергей Станишев и други представители на социалистите заговориха за бъдещо тяхно програмно правителство, оглавено от Орешарски. От политическата сила разчитат на подкрепата в Народното събрание на Движението за права и свободи (ДПС), с които водят разговори по състава и бъдещите политики и приоритети в управлението на страната.
Лидерът на Атака Волен Сидеров отсече, че няма да подкрепи нито едно правителство, излъчено от настоящия състав на парламента, но обеща да застане зад конкретни действия. Ръководителят на националистите открои като водещи за него мерки борбата с монополите в страната и повишаването на доходите на населението. От своя страна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също заяви в първото си слово в новия парламент, че ще подкрепи правителството на Орешарски по отношение на непопулярните мерки, които трябва да се предприемат.
Планът и кабинетът „Орешарски"
Според Пламен Орешарски най-идеалният вариант е всеки кандидат за министър да има и опит в парламентарния живот, освен експертните си познания. Той вече на няколко пъти заяви, че има намерение да покани широк кръг от хора, но не е разговарял с никого. Междувременно ДПС и БСП се обединиха около тезата, че е трудно бъдещият Министерски съвет да бъде съставен само от експерти, а лидерът на ДПС Лютви Местан допусна, че в него ще има и политически лица. ДПС и БСП се разбраха техни представители да започнат обсъждането на детайлите по секторните политики.
Кандидатът за премиер на левицата вече представи програма за бъдещите действия, станала известна като плана „Орешарски". Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика към момента планът „Орешарски" е много повече бранд за пред обществото, отколкото реално разписан план с политики. Въпреки това в него е поет много важен ангажимент - да не се пипа валутният борд и да се запази фискалната стабилност.
В плана на Орешарски, озаглавен „Път за стабилизация и развитие", се предвижда да се повиши минималната работна заплата при отчитане на ръста на продуктивността на труда, инфлацията и конкурентоспособността на родната икономика. Освен това там е записано да се увеличи обезщетението за отглеждане на дете от една до две години до размера на минималната работна заплата, да се увеличат детските добавки, както и целевите помощи за първокласници.
В програмата влиза и възстановяване на швейцарското правило за индексиране на пенсиите от следващата година, както и намаляване на потребителската такса за посещение при лекар за пенсионерите на 1 лев. Сред неотложните мерки на Орешарски е и увеличаване на 310 лв. на еднократната помощ за първокласниците, които ще тръгнат на училище наесен.
По отношение на плоския данък Орешарски заявява, че той е структурирал тази данъчна система и по думите му "тя е много добра, може би най-добрата в Европа".
Кандидат-премиерът обещава да не се допуска повишаване на цената на тока и да се създадат условия за износ на електроенергия, за да се осигури работа на мощностите на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ-овете. Предвижда се и въвеждане на двутарифна система с по-ниски цени за определен минимум ползвана електроенергия. Председателят на енергийния регулатор Евгения Харитонова обаче обясни, че тази система е функционирала у нас в миналото и не е дала желания резултат.
В здравната сфера се предлага стабилизиране на спешната медицинска помощ и подкрепа за клиниките в малките и отдалечени населени места в страната. Мярка в програмата е промяна в ценообразуването на лекарствата, за да не поскъпват те, а в последствие дори да поевтиняват.
В сектор сигурност се предвиждат повече полицаи на терен, нов режим за използване на специални разузнавателни средства и интегриране на представители на малцинствата в МВР.
Орешарски предвижда и нов модел на взаимодействие между правителство и парламент, редовни отчети на кабинета за постигнатото, както и задължително присъствие на министри при обсъждане на законопроекти от тяхната компетенция.
Преди дни пред Дарик Йордан Цонев от ДПС каза, че данъчната политика не може да се счита за препъни-камък в разговорите на движението с представители на левицата, тъй като и от ДПС смятат, че имат принос в изграждането й. Той обясни, че проектът за втора атомна централа в Белене пък не е на дневен ред, тъй като за него няма нито осигурен ресурс, нито ясен инвеститор. Йордан Цонев направи оценка, че бъдещото програмно правителство трябва да тръгне по познатия път, по който тройната коалиция е водила икономиката на страната, но без допуснатите грешки. Дни преди изборите пък лидерът на БСП Сергей Станишев категорично заяви, че новото правителство няма да е като сформираното от него през 2005 година при така наречената тройна коалиция, тъй като този модел е изчерпан и не вдъхва доверие.
Поглед назад
Именно в правителството на тройната коалиция Пламен Орешарски бе финансов министър на страната. Кабинетът с премиер Сергей Станишев управлява от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г. То е формирано на базата на коалиционно споразумение между трите най-големи парламентарни сили тогава - Българска социалистическа партия (БСП), Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и Движението за права и свободи (ДПС), а разпределението на министрите е на квотен принцип 8:5:3. Това правителство става известно като "правителство на тройната коалиция". Кабинетът „Станишев" е формиран след продължителни преговори и връчване и третия и последен по конституция проучвателен мандат от тогавашния президент на страната Георги Първанов. Мандатоносител става Движението за права и свободи. За правителството на Станишев гласуват 168 народни представители, 67 са „против", а нито един депутат не гласува „въздържал се".
За разлика от правителството на тройната коалиция заявките на политическите сили са кабинетът „Орешарски" да е програмен, а самият кандидат-премиер обеща да бъде готов със състава му още на 28 май, тоест две седмици след изборите. Социологът Андрей Райчев пък пресметна, че бъдещото правителство има 40% шанс за успех и ще управлява добре минимум година.
