Третата смърт на Белгия?
Третата смърт на Белгия? / netinfo

Вчерашният ден ще остане паметна дата в историята на Белгия- в тази оценка няма разминаване нито в северната /Фландрия/, нито в южната /Валония/ част на сравнително малката, но много развита и заможна западноевропейска страна.

На този ден с гласовете само на фламандски депутати в Комисията по вътрешните работи на Камарата на представителите /долната камара на парламента/ бе приет законопроект, отнемащ правото на френскоезичните жители в населените предимно с фламандци предградия на столицата Брюксел да могат да гласуват само за кандидати, говорещи френски език. Изпълнена бе фламандската заплаха да бъде гласувано разделянето на избирателния район около Брюксел, след като на преговорите за съставяне на коалиционно правителство няма напредък за по-дълбоко децентрализиране на властта в Белгия.

Френскоезичните белгийски телевизии снощи подробно показаха сцени от гласуването. При обявяването му депутатите франкофони напуснаха залата в знак на протест, че проблемът въобще се поставя на гласуване. Те бяха изпратени с ръкопляскания от депутатите на крайната националистическа партия Влаамс Беланг /Фламандски интерес/, която от години настоява Фландрия да стане самостоятелна държава. След това, само за 37 минути, законопроектът бе одобрен от депутатите фламандци. По ирония на съдбата, залата в парламента, където стана това, се нарича "Европейска". Против гласува само една депутатка от Зелената партия във Фландрия.

Коментарите на френскоезичните медии веднага тръгнаха в посока "Акт на насилие", "Акт на агресия срещу франкофоните", "Смърт на федерална Белгия", "Скъсване на пакта за съжителство в Белгия".

Драматичността на положението бе подчертано от факта, че ръководителите на четирите най-големи франкфонски партии - на либералите, социалистите, християндемократите и "зелените" се появиха заедно в новините на всички големи френскоезични телевизии /те са в различно време/, за да осъдят гласуването. А след парламентарните избори на 10 юни т.г. в Белгия, оформили либералите като най-голяма политическа сила във Валония, тези лидери избягваха да се появяват заедно.

Днес същите оценки дават и френскоезичните печатни медии в Белгия. За вестник "Соар" това е "Третата смърт на Белгия" като многоезична държава. Вестникът припомня, че от създаването на Белгия като самостоятелна държава през 1831 г. това е третата голяма вътрешна криза между фламандци и валонци. През 50-те години на 19 век изчезна "Белгия на дядо", през 60-те и 70-те години на 20 век, пред погледите ни, се спомина "Белгия на татко", какво ни очаква сега, се пита вестникът.

"Скъсване на белгийския пакт за съжителство, разцепване, разделяне - фламандите гласуват сами", отбелязва другият голям френскоезичен вестник "Либр Белжик".

"Едно историческо гласуване, което разтърси Белгия", добавя "Дерниер йьор", друг много четен вестник на френски език.

Естествено, тонът на големите вестници на фламандски език е съвсем различен. Според "Морген", "Стандаарт" и "Хет лаатсте нюз", с вчерашното гласуване "бе направена важна стъпка да се сложи край на положението,което позволяваше на живеещите във Фландрия франкофони да гласуват за брюкселски листи /в Брюксел френски се говори от над 80 на сто от жителите/. Това е добра работа".

Франкофонските /валонски/партии ще се съберат утре, за да гласуват да бъде задействана една от клаузите за защита на баланса между различните езикови общности в Белгия, предвидени в конституцията на страната. Тази клауза е известна под името "звънец за тревога". Това означава, че докато гласуваният вчера законопроект се превърне в закон, ако това въобще стане, ще мине дълго време. Така че, евентуално разцепване на Белгия на по-малки държави не е събитие, което може да се очаква днес, нито утре. /БТА/

Последвайте ни

Коментар