Здравейте и честит празник. Няма нужда да казвам какво празнуваме днес и няма нужда да припомням, че освен прекрасен троен имен ден, днес повод за радост има и цялата столична общественост.
Когато потърсите в интернет информация за София, отговорите, които ще прочетете са хиляди – много са наистина. На едно място се споменава, че София носи името на раннохристиянския храм „Света София" или „Премъдрост Божия" от старогръцки език. Точно за това днес ще си спестя приказките за зарята, за тържествените прояви в столицата, за водосвета на Знеполския епископ Йоан и за кмета Бойко Борисов, който естествено няма да пропусне да произнесе реч за големия празник на столицата и за всичко, което той е направил за нея.
Не, днес си мисля за нещо съвсем различно – премъдростта Божия, на чийто храм носи името столицата ни. За тази мъдрост на всички, които срещнах по улиците днес. За нашата мъдрост и за празничното изражение на лицата ни, с което посрещнахме денят на София. И ако искаме да разберем за София, може просто да се качим в произволен трамвай рано сутринта – към 8 и да попътуваме няколко спирки, заедно с всички запразнували софиянци.
Съвсем празнично и днес, столичните трамваи са претъпкани и мръсни. Съвсем празнично и днес там, в столичния градски транспорт се носи едно невероятно ухание, уханието на София. Въздухът, напоен с неприятни миризми, с напрежение и злоба. Борбата за свободното място - точно до прозореца, от който ситни капки дъжд се стичат по прашното стъкло на трамвая и оставят кална диря по пътя си, за да се съберат и да направят своето малко вирче точно на седалката в трамвая... онази седалка, заради която се скараха и днес.
Скараха се и дори ми стана болно докато ги гледах. На празника на София младата работеща жена, с големите черни сенки под очите, която се е събудила изморена и днес, за да заведе детето си на училище и да отиде на работа се скара с възрастната пенсионерка... да, онази с прошарените коси и бастуна, онази с евтината транспортна карта, която пътува всеки божи ден по два пъти чак до Централни хали и обратно, за да напълни тубите с минерална вода, да напазарува хубав магданоз от Женския пазар и то на сносна цена и за да се повози, както й крещеше онази – работещата жена. Скараха се за свободното място... а по лицата им всички прочетохме онази столична ненавист и умора, която дори и в празника на София изпиваше цялото ни съществуване.
Всички се радваха, че гледат сеир. Признавам и на мен ми беше забавно, дори свалих слушалките от емпетрито си, за да чувам хубаво всичко, което се случва.
Двете жени се караха дълго и наговориха ужасяващи неща помежду си. Дори започнаха да се обиждат и с любимата на софиянци обида – „селянин"... Не стана ясно кой е родом от столицата и кой не е и по какъв начин по-точно това имаше връзка със спора за свободното място в трамвая, и за това кой заслужава повече да седне на него...
Така е в софийската джунгла всеки ден.
Докато се караха в трамвая вече и другите пътници се бяха включили в спора и крещяха един през друг.
Междувременно счупеният перфоратор хлопаше над главата ми, на всеки завой трамвая издаваше онези типични пронизващи звуци, които заглушаваха големия скандал на предните седалки. Една дъска се удряше по стъклото отстрани и се включваше в синхрон с цялата симфония от изнервящите сутрешни звуци, примесени с неприятните миризми и аромата на застоялото кафе на ватмана и с миризмата на горещите гевреци, които възрастен мъж разнася между седалки, увещавайки пътниците, че парят.
Междувременно навън по улиците, софиянци бяха точно толкова изнервени, изморени и напрегнати, както и всеки друг столичен ден. Покрай операта се забелязаха няколко гримирани и облечени красиво жени, които може би почитаха този ден... Не след малко пристигнаха коли с балони и се оказа, че просто са на сватба. Улиците продължаваха да са кални и мръсни, а уличната чистачка точно изгасяше цигарата си, след като беше или не беше помела изпопадалите есенни кални листа по бордюрите на бул. „Дондуков”.
Никак не изглежда празнична София днес. Разочаровах се, мисля, че всички бяха разочаровани, защото столичани не бяха станали по-добри, нито по-мъдри и чудо не се беше случило и днес.
