И така, на 17 декември, понеделник, на конгреса на "Единна Русия", Владимир Путин в тържествена обстановка публично потвърди съгласието си да оглави руското правителство, ако за президент бъде избран Дмитрий Медведев. И то "без преразпределяне на властовите пълномощия между президентската институция и правителството".
Действащият президент реши да не прави "продължителна пауза", преди да отговори на предложението на Медведев да поеме премиерския пост. Изчезна интригата, определяна като ключова, след като стана известно името на "кремълския кандидат-президент" - какво ще бъде мястото на Путин. Стана ясно кой ще е новият президент и къде ще отиде "старият".
Путин изцяло се отказа от стратегията да поддържа повишена неяснота, която да парира ефекта на "куцата патица" (преждевременен спад в политическата сила на оттеглящия се президент). През последните две години наблюдателите бяха свикнали вече с тази стратегия и бързият отговор на Путин ги изненада.
Смешно е да предположим, че действащият президент и екипът му не познават рисковете, които биха донесли нарушеният баланс в изпълнителната власт и политическото отслабване на президентската институция. Нещо повече, възможно е чрез политическо засилване на премиера те да търсят решение за проблема с хипертрофираната сила на руския "президент цар", пречеща да се развият останалите политически институции. Опитът от взаимодействието между един пълновластен президент, запазил изцяло конституционните си пълномощия, и един политически силен премиер може да тласне президентската институция към прехвърляне в нов, по-нормален формат, който ще позволи най-сетне политическият режим да бъде отделен от държавата.
Възниква и друг въпрос - доколко е съвместим премиерският пост със статута на национален лидер. Отговорността за оперативното управление надали ще може да бъде съчетана със запазване на политическите гаранции за политическия курс, който е твърде далеч от това да стане необратим (макар елитите да се сплотяват, едва тепърва предстои в тях да бъде създаден траен политически консенсус). (Междинният вариант, при който Путин става премиер за ограничено време, за да адаптира правителството към новия президент, само би отложил проблема.)
Целият комплекс от задачи ("запазване на екипа", поддържане на равновесието по върховете, нормализиране на политическата тежест на руския президент, създаване на гаранции за приемственост в политическия курс) може да бъде решен по друг начин, примерно като бъде назначен за премиер Сергей Иванов, ако е запазил цялото политическо доверие от страна на Путин. Медведев и Иванов вече са натрупали достатъчен опит от съвместна работа. При това са и твърде различни хора, за да образуват самодостатъчна коалиция. Двамата неизбежно ще имат различия в подходите, следователно ще има нужда от арбитър, който да ги помирява.
И най-подходящ за такъв арбитър е тъкмо създателят и лидерът на екипа, включващ Иванов и Медведев - Владимир Путин. Парламентарните избори тази година дадоха на Путин ключа от вратите на властовата система, политическия контрол върху трите основни институции (Държавната дума, премиера и президента) и върху мащабната политическа коалиция, която прониква в руското общество ("Единна Русия" плюс "Справедлива Русия"). За целите на политическото управление в средносрочна перспектива, до следващите избори през 2012 г., тандемът ще е далеч по-нестабилен от един здрав триъгълник, опрян на вероятния президент Медведев, възможния премиер Иванов и Путин като носител на ключовия политически ресурс.
Елитите и обществото до май 2008 г. ще са изпълнени с очакване Путин да пристигне във властта като премиер. Президентските избори и встъпването в длъжност на новия президент обаче ще създадат нова ситуация, която може да направи този вариант не тъй очевиден. Интригата остава. /БТА/
Причините действащият държавен глава да сложи всички неща по местата им изглеждат - поне в общи линии - доста очевидни. Това е необходимостта да си осигури енергийна връзка с кремълския кандидат в президентските избори (по последни данни на центъра ВЦИОМ рейтингът на Медведев засега не стига за победа в първия тур), а също и да дисциплинира елита преди изборите, по време на вота и до момента за предаване на властта. 
Друга възможна причина е девалвирането на стратегията за поддържане на неяснота ("всички се измъчихме", заяви откровено един експерт неотдавна).
Още през септември в елитите пролича известна умора. Бързината, с която те взеха да се строяват по Сергей Иванов, станал лидер в рейтинговата надпревара (което навярно наложи и смяната на правителството), а също и фактът, че новият премиер Виктор Зубков бързо излезе начело като потенциален приемник на Путин - всичко това подсказваше, че стратегията да се поддържа неяснота е стигнала естествените си предели, отвъд които може да стане контрапродуктивна. При създалото се положение протакането с отговора на предложението за премиерския пост до март или май 2008 г. криеше още по-сериозни рискове от варианта с "продължителна пауза". Победата на "Единна Русия" в изборите за Държавна дума осигури възможността, а издигането на Дмитрий Медведев за кандидат-президент направи необходима една промяна в стратегията - вместо да се поддържа неяснота, да се заложи на сплотяване на петербургския екип, основните групи от елита и избирателите около ръководния тандем Путин-Медведев. Експертите започнаха да обсъждат "френския модел" (политически силен премиер и пълновластен президент). Проблемът е, че френският модел изисква не само съпоставими пълномощия, но и сравнима политическа тежест на двете ключови фигури в изпълнителната власт. Трудно е да си представим, че Дмитрий Медведев ще се изравни по политическа тежест с Владимир Путин дори към края на президентския си мандат - оттеглящият се президент остава разпоредител на всички политически ресурси, в които може да намери опора кандидатът на Кремъл, включително на избирателските симпатии. Очертава се перспектива не толкова за двувластие, колкото за сериозно неравновесие в изпълнителната власт. Губеща страна тук ще е президентската институция, а тя играе роля на стожер в руската държавност.
Смешно е да предположим, че действащият президент и екипът му не познават рисковете, които биха донесли нарушеният баланс в изпълнителната власт и политическото отслабване на президентската институция. Нещо повече, възможно е чрез политическо засилване на премиера те да търсят решение за проблема с хипертрофираната сила на руския "президент цар", пречеща да се развият останалите политически институции. Опитът от взаимодействието между един пълновластен президент, запазил изцяло конституционните си пълномощия, и един политически силен премиер може да тласне президентската институция към прехвърляне в нов, по-нормален формат, който ще позволи най-сетне политическият режим да бъде отделен от държавата.
Възниква и друг въпрос - доколко е съвместим премиерският пост със статута на национален лидер. Отговорността за оперативното управление надали ще може да бъде съчетана със запазване на политическите гаранции за политическия курс, който е твърде далеч от това да стане необратим (макар елитите да се сплотяват, едва тепърва предстои в тях да бъде създаден траен политически консенсус). (Междинният вариант, при който Путин става премиер за ограничено време, за да адаптира правителството към новия президент, само би отложил проблема.)
Целият комплекс от задачи ("запазване на екипа", поддържане на равновесието по върховете, нормализиране на политическата тежест на руския президент, създаване на гаранции за приемственост в политическия курс) може да бъде решен по друг начин, примерно като бъде назначен за премиер Сергей Иванов, ако е запазил цялото политическо доверие от страна на Путин. Медведев и Иванов вече са натрупали достатъчен опит от съвместна работа. При това са и твърде различни хора, за да образуват самодостатъчна коалиция. Двамата неизбежно ще имат различия в подходите, следователно ще има нужда от арбитър, който да ги помирява.
И най-подходящ за такъв арбитър е тъкмо създателят и лидерът на екипа, включващ Иванов и Медведев - Владимир Путин. Парламентарните избори тази година дадоха на Путин ключа от вратите на властовата система, политическия контрол върху трите основни институции (Държавната дума, премиера и президента) и върху мащабната политическа коалиция, която прониква в руското общество ("Единна Русия" плюс "Справедлива Русия"). За целите на политическото управление в средносрочна перспектива, до следващите избори през 2012 г., тандемът ще е далеч по-нестабилен от един здрав триъгълник, опрян на вероятния президент Медведев, възможния премиер Иванов и Путин като носител на ключовия политически ресурс.
Елитите и обществото до май 2008 г. ще са изпълнени с очакване Путин да пристигне във властта като премиер. Президентските избори и встъпването в длъжност на новия президент обаче ще създадат нова ситуация, която може да направи този вариант не тъй очевиден. Интригата остава. /БТА/
