Размерът на семестриалните такси в университетите понякога затрудняват студентите и техните родители и дори могат да се превърнат в причина за временно прекъсване на следването. Затова образователното министерство предлага възможност за държавно гарантирани студентски кредити с фиксирана лихва и погасяване след края на обучението, когато вече завършилият образованието си специалист, работи и може да плаща вноските. Подобна практика има в много западни страни, а у нас прохожда от няколко години. Същевременно на банковия пазар съществуват много продукти с наименованието „студентски кредит”, които не са гарантирани от държавата и имат по-различни характеристики.
Макар и държавна поръчка, някои специалности във висшите учебни заведения затрудняват студентите и техните родители със семестриалните такси. Проблемът се усложнява и ако учебното заведение не е в родния град на студента, т.е. той трябва да живее в общежитие или квартира. Затова от три години насам има възможност за т.нар. студентски кредит, гарантиран от държавата. Продуктът, който е със 7% фиксирана лихва и е гарантиран от държавата, се предлага от три банки - ДСК, Райфайзен и Алианц.
„Кредитите са изцяло за заплащане на таксата. Банката директно плаща таксата във Висшето учебно заведение. Освен това има кредити за издръжка на деца на студенти и докторанти. Това са двете възможности, които се финансират по тази програма", обясни Ани Ангелова, изпълнителен директор на Райфайзен банк.
Сумата на кредита предварително ли се договаря или тя зависи от това дали университетът ще увеличи таксите за всяка една година например?
„Всяка година студентът дава удостоверение за дължимата през съответната година такса и така банката одобрява точно тази, това е максималният размер, до който банката отпуска кредити".
На какви условия трябва да отговарят студентите, за да имат право да кандидатстват за такъв тип кредит?
„Изискванията са логични за ползване на тези преференциални условия по програмата. Например да се обучават в български ВУЗ, да са по програми, акредитирани от министерството, студентите и докторантите да са на възраст до 35 години, да нямат същата образователна степен, която се финансира, да са български граждани или граждани на страна членка на ЕС".
Погасяването на кредитите започва след завършване на обучението, като погасителният план се договаря между студента и банката, от която е изтеглен заемът. От своя страна изпълнителният директор на Алианц банк Росен Станимиров добави, че е изключително важно, че студентът не е принуден да работи по време на обучението си, за да го плаща, което гарантира по-добрата му квалификация и поставя основана на една бъдеща професионална реализация.
„Наистина от една страна може би поемат в някаква степен риск, но добивайки подходящо образование и квалификация, младите хора - студентите, докторантите, създават една по-добра перспектива пред своята реализация при равни други условия":.
Какво се случва, ако някой изтегли студентски кредит в началото на своето следване, а две години по-късно прекъсне?
„Кредитополучателят - студентът или докторантът, е отговорен за връщането на този заем. Предвидено е прекъсване, респективно възстановяване на студентските права. Банките са длъжни с грижата на добър стопанин да потърсят предоставените заемни средства преди всичко от студентите и едва когато изчерпат всички свои възможности, да се обърнат към т. нар. държавна гаранция от фонда на министерство на образованието".
Т. е. ако прекъсне след две години, той е длъжен да започне да възстановява сумите още тогава? Има ли някакъв гратисен период, защото това прекъсване може да е по обективни причини, например влошено здравословно състояние?
„По принцип винаги могат да бъдат разгледани индивидуални случаи. Когато говорим за влошено здравословно състояние, тогава също се разпростира държавната гаранция. При представяне на документи от ТЕЛК или аналогична комисия студентът или докторантът се освобождава от задължението да върне заема".
Най-много студенти, изтеглили кредит, има от Нов български университет. Следват Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и УНСС, съобщиха за Дарик от образователното министерство. Към края на август 8750 студенти са се възползвали от възможността за студентски кредит. Въпреки че и от Министерството на образованието, и от банките са категорични, че интересът към студентските кредити расте, студентите в един от най-големите университети у нас не са на същото мнение. Всички, които попитахме, отговориха, че ни биха се възползвали от студентски кредит, защото кредитът е ангажиращ като цяло или нямат нужда.
Според банковия анализатор Иван Стойков причина за това са от една страна неразбирането за вида на кредита, защото много желаещи за студентски кредит „като че ли очакват да получат такъв кредит с някакви привилегии или отстъпки в лихвения процент или погасяването, само защото са студенти. Или си мислят, че получената сума могат да използват за покупка на автомобил например".
Друга причина е объркването на част от хората с какво точно е специфичен студентският кредит, гарантиран от държавата. Често хората го бъркат с подобни банкови продукти, за които обаче са нужни поръчители и лихвеният процент е по-висок. Те се предлагат от водещи банки на пазара и също носят по-облекчени условия за студенти.
„Студентските кредити, които предлагаме, са всъщност два вида. Стандартният студентски кредит е кредит, при който като приемливи гаранти, нещо като съдлъжници, влизат родителите и тях ги използваме за оценка на кредитоспособността. Кредитът е с много приемлив погасителен план, защото всъщност можем да дадем гратисен период по главница през целия период на следването, чак до шест месеца след завършването, т. е. даваме достатъчно толеранс на студента, за да може да си намери подходяща работа, след което започва изплащането на кредита. Родителите са нещо като съдлъжници по кредита. Това е стандартният вариант. Имаме малко по-специфичен формат на студентския кредит, който е обвързан с конкретно ВУЗ - това Американския университет в Благоевград. Специфичен е, защото университет встъпва като гарант по част от сумата”, коментира Екатерина Кирилова, експерт от една от водещите банки на пазара.
Какво се покрива със студентския кредит и в първия, и във втория случай?
„Размерът е пряко свързан с възможностите, с които разполагат гарантите, в случая родителите, и с убедеността на студента, че след време ще може да изплаща. Той може да вземе заем и в по-малък, и в по-голям размер, като минимум покрива таксата за учение".
Може ли студентът да използва пари кеш от своя кредит?
„Разбира се. Парите се отпускат по сметка. Разбира се, кредитът е целеви, отпуска се за плащане на таксата. Но една част, ако е в по-голям размер, остават по сметката и могат да се използват от студента".
Каква е лихвата по стандартния студентски кредит и по другия, част гаранцията на който е от университета в Благоевград?
„Лихвата е такава, каквато е лихвата по потребителските ни кредити, стандартна лихва. В зависимост от валутата, в която се отпуска кредитът - в лева или в евро, варира от 9,5 до 12 процента".
Според експертите с всяка следваща година студентските кредити във всичките им разновидности се утвърждават на пазара и ще стават все по-популярни заради увеличаващите се семестриални такси. В същото време обаче решението за всеки студент да вземе кредит, за да плати обучението си, е обвързано и убедеността му за бъдещата му реализация, а това означава - сигурно работно място или от една страна по-добро сътрудничество между бизнеса и университетите, а от друга - добра бизнес среда и стимул за работодателите да назначават млади специалисти.
