Стената продължава да присъства в Берлин
Стената продължава да присъства в Берлин / снимка: BGNES

Осемнадесет години след падането на Берлинската стена, германската столица се бори да запази няколко материални следи от едно разделение, което продължава да тегне над нея. "Всички в началото се зарадваха, че стената падна. После мнозина се ядосаха, че тя изчезна, без да остави следи", обобщава Йоханес Крамер, професор специалист по история на сградите в Техническия университет в Берлин.

Преподавателят изрежда цифри, както други колекционират парчета от стената. От 155-те километра бетон, ограждащи Западен Берлин, само три километра все още се издигат. Останали са и само 5 вишки от всичките 302 през 1989 година.

"Вече не може нищо да се промени, особено поради факта, че толкова неща изчезнаха в годините след падането на стената. Но непременно трябва да опазим това, което все още свидетелства за историята на Берлин", твърди Щефан Якобс, журналист в местния ежедневник "Тагесшпигел".

В продължение на 28 години Берлинската стена, издигната в нощта на 13 август 1961 г., разделяше града на две, от едната страна съветския сектор, а от другата - секторите на съюзниците (американски, британски и френски). Комунистическата ГДР искаше с тази стена да спре бягството на жителите на Запад и да издигне "укрепление срещу капиталистическия свят".

Последнатото голямо парче от Стената, "Галерията Ийст Сайд", 1.3 км бетон, изрисувано от 118 художника от цял свят през 1990 г., постепенно гасне по протежение на дълъг булевард, изоставено на замърсяването от автомобилни газове. Фреските едва се разпознават под графитите на туристите.

Дъждът и времето са изронили структурата на стената, класифицирана като исторически паметник.

Някои от художниците, обединени в асоциация, се борят за реставрирането на тази галерия на открито. Ремонтът обаче беше отложена за 2008 г., защото липсват още 2 млн. евро.

Някои изразяват съжаление за липсата на ентусиазъм за запазването на останките от Стената, докато други проекти като реконструкцията на стария кралски дворец на Хохенцолерните, управлявали Прусия, привличат огромни фондове, изчислявани на 480 млн. евро.

"Когато се събират стотици милиони за реконструкцията на един замък, за който никой не си спомня, лесно е да се намерят няколко евро за рисунки, които всеки иска да види в Берлин", ядосва се Щефан Якобс.

"Дори частите, които са обявени за исторически паметници, не са достатъчно добре пазени, защото не се познава достатъчно историята на Стената", оплаква се Йоханес Крамер.

Първият граничен пост, който бе отворен на 9 ноември в 23:30 часа пред телевизионните камери, този на Борнхолмерщрасе, без съмнение е най-добрият символ. Репортажите за събитието обиколиха света.

И все пак, на място трябва доста да се търси, за да се открие тази обикновена плоча: "В нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 г., на моста на улица Борнхолмер, Стената за пръв път се отвори след 13 август 1961. Берлинчаните отново се събраха."

В петък, деня на падането на Стената, депутатите трябва да обсъждат проект за "Мемориал на свободата и единството" в памет на това събитие.

Дебатът ще се проведе на няколко метра от белите дървени кръстове, издигнати край Бундестага в памет на застреляните при опит да преминат Стената на срама.

Дори невидима, тя все пак остава главната атракция за туристите. Всеки, който минава през столицата, си задава един и същи въпрос: "Къде сме сега, в източната или западната част?"

А в магазините за сувенири, 14-сантиметровите парчета бетон с надпис "Берлинска стена" и със сертификат за автентичност, продължават да се продават за по 100 евро парчето. /БТА/

Коментар