Преди повече от година президентът Георги Първанов обяви идеята си София да се превърне в домакин на енергийна среща на върха, която да събере на една маса страните, които доставят, транзитират и получават природен газ. От идеята на президента до нейната реализация се случиха много неща – светът бе сполетян от световна финансова криза, а в началото на годината заради газовата война между Москва и Киев почти цяла Европа остана на студено, като най-засегната бе България, която се оказа изцяло зависима от синьото гориво на Русия. Сега страната ни ще се опита да извади поука от зимната газова война и да възвърне славата си на енергийна сила, която повяхна след спирането на 3 и 4 блок на „АЕЦ Козлодуй”. В енергийната среща на върха участват 27 държави Европа, САЩ, Русия, Централна Азия и Каспийски регион. Ще се превърне ли София в енергиен Давос, каквито са амбициите на организаторите на тази среща?
Най-присърце поканата приеха страните от Югоизточна Европа, които изпращат в София своите президенти или премиери. Жест на уважение правят шейхът на Катар – втората страна в света по запаси на природен газ, и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. На форума обаче няма да присъстват лидерите на държави производителки на синьото гориво като Русия, Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Въпреки това министърът на външните работи Ивайло Калфин заяви, че е доволен от представителството на срещата.
„Трябва да ви призная, че организацията на подобна среща беше и продължава да е едно значително предизвикателство. Защото в нея ще видим страни, които трудно, включително и по повод енергетиката сядат на една маса, или най-малкото, по-меко да го кажа страни, които имат редица други проблеми помежду си”, каза министърът на външните работи Ивайло Калфин.
На срещата на върха в София наистина ще се съберат ярки конкуренти на енергийния пазар. В дебата ще се чуят позициите и на тези, които стоят зад проевропейския газопровод „Набуко”, и на тези, които са ангажирани с проруския проект „Южен поток”.
„На Европа й е нужен много газ. Континентът се нуждае от допълнителни над 100 млрд. куб. м газ, за които няма транспортни мощности. Затова, ако си представим, че бъдат реализирани всички проекти, за които много се говори – и Северен поток, и Южен поток, и дори прословутия Набуко, то дори тогава Европа ще се нуждае от допълнителни транспортни възможности. Поради тази причина ние нямаме никакви съмнения за това, че Европа се нуждае от тези проекти и мнозинството от европейците добре разбират това”, каза в навечерието на срещата вицепрезидентът на руския газов гигант Газпром Александър Медведев пред телевизионния канал „Вести”.
Освен, че страната ни има амбицията да бъде партньор и в „Южен поток”, и в „Набуко”, България се заема и с почти невъзможната мисия да напише библията на търговията с природен газ – нещо като правила на честта, които ще важат за държава, които по принцип имат противоположни икономически интереси. Тази амбиция бе анонсирана от външния ни министър Ивайло Калфин. „Това, което е необходимо, е да се достигне до правила, които са обвързващи и които важат за страните доставчици, за страните, които транзитират газ, и за страните, които получават газ. Докато трите групи страни не се обвържат с правно ангажиращи форми, ние можем да предполагаме, че във всеки един момент съществува риск за прекратяване на тези доставки. Затова говорим, че те са важен компонент на енергийната сигурност”, каза министърът на външните работи.
Възможно ли е това своеобразно братство на държавите, които произвеждат, транзитират и ползват газ, след като руският премиер Владимир Путин отказа да дойде в София заради неизяснени въпроси около изграждането на „Южен поток”. И дали Русия няма да подходи високомерно към тези общи правила, след като само след 20 години в нея отново ще са и ножът, и хлябът на газовите доставки. „Ние не сме против диверсификацията, но в дългосрочен план само три страни имат запаси от газ за снабдяване на световната икономика – Русия, Катар и Иран. Всички други са маргинални доставчици. Ако говорим за периода след 2030 година, трябва да има наличен газ за запълване на тръбите в размер то 30 млрд. куб. м до 50 млрд. куб. м. Проектът Набуко в момента няма достатъчно източници на газ, няма договори за доставка на газ и затова с помощта на Бог ние продължаваме по своя път и сме уверени, че ще реализираме своя проект”, каза Александър Медведев.
Излиза, че и Бог е с нас, след като на срещата на върха в София са представени и Русия, и Катар, и Иран.
Но нека не са заблуждаваме, че в тези два дни ще сме свидетели само на висш пилотаж в небето на енергетиката. Форумът ще се превърна в поле на поредната битка между родните ни политици за тема зависимостта на България от Русия.
Президентът Първанов се опита да изпревари политическите страсти, които ще се разразят. „И все пак аз недоумявам, уважаеми дами и господа, как може да запише като една от своите основни договорености това, че ще блокира големите енергийни проекти на България. Защо? Защото те са подписани с Русия и са подписани от едно друго управление. Те са подписани от едни, ще се строят и реализират от други, а благата, защото става дума за блага – енергията ще бъде едно от най-висшите и най-скъпите блага в следващите десетилетия – ще се консумират от всички. Мисля, че това е недалновидно, да не кажа, че ми звучи малко детински. От идеологията енергия няма да може да произвеждаме”, заяви държавният ни глава.
Ако идеологията произвеждаше енергия, то София отдавна щеше да е задминала Давос - швейцарското курортно градче, прославило се след 1971 година със своя икономически форум.
В навечерието на нашата среща на върха обаче преобладават скептичните коментари, че това ще е поредният енергиен форум с много гости и широк кръг от теми, който ще завърши без конкретни резултати. Да не очакваме чудо предупреди и министър Ивайло Калфин. Много е важно, когато се говори за очакван резултат, да си направим критериите какво очакваме. „Някой ако очаква, че в София ще се съберат всички големи производители и износители на газ и ще решат окончателно въпросите с тези принципи и с международния документ, който ще ги обвърже с доставките на газ, то това е нереалистично. Не е възможно изведнъж да се случи подобна среща. Затова ние правим една много голяма първа крачка в това отношение”, коментира министър Калфин.
Много вероятно е като домакин на този енергиен Вавилон да ни се наложи да влезем в ролята на симпатичния котарак Леополд от руския анимационен филм, чиято любима реплика бе: "Ребята, давайте жить дружно".
