САЩ - единствен конкурент на Русия в стратегическата авиация
САЩ - единствен конкурент на Русия в стратегическата авиация / netinfo

През годините след Втората световна война стратегическата авиация на САЩ неведнъж участва в бойни действия и разузнавателни операции.

След победната пролет на 1945 г. далечната авиация на американските Военновъздушни сили (ВВС) се чувства доста свободно по време на полети по границите на Съветския съюз, понякога дори ги пресича. Това въздушно патрулиране фактически никога не е спирало.

Кореняци московчани си припомнят как в началото на 50-те току съзирали в небето сребриста точица - самолет, прелитащ на недостижима сякаш височина. Можели само да се досещат от коя страна идва. Руските машини все още не били способни да извършват такива полети.

Неслучайно на конференция в Женева през юли 1955 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер се обръща към Никита Хрушчов с предложение за "открито небе". Инициативата предвижда за всички правото без никакви ограничения да кръстосват чуждото въздушно пространство. Естествено от това "примамливо" предложение биха спечелили само Съединените щати.

По данни на "Ю Ес нюз енд уърлд рипорт", от 1950 до 1960 г. ВВС на САЩ извършват от 10 000 до 20 000 разузнавателни полета "по границите на СССР", както скромно ги описва американското списание. Летят обаче не само "безобидни" самолети разузнавачи, включени впрочем в състава на стратегическата авиация, но също и далечни бомбардировачи "Б-29", готови, ако стане нещо, да вземат на борда си ядрени бомби.

Съветски изтребители се вдигат във въздуха, за да ги прехванат. Понякога в печата от онези години се прокрадваше съобщение, че след откриване на предупредителен огън самолетът нарушител "се отдалечил в посока към морето". Това означава, че машината вече не съществува. "Поне 252-ма американски пилоти са свалени по време на шпионски въздушни операции", твърди "Ю Ес нюз енд уърлд рипорт".

За разлика от съветската (по-късно руската) стратегическата авиация на САЩ изпълнява и реални бойни задачи. Във Виетнамската война от 1965 до 1973 г. участват самолети "Б-52", вече от следващото поколение стратегически бомбардировачи. Всъщност те все още са в бойния строй. 29 от тези скъпоструващи гиганти обаче остават на виетнамска земя и в крайбрежните води на страната. Твърде осезаеми загуби.

През 1999 г. "Б-2 Стелт", произведен по свръхсекретни технологии, прицелно бомбардира китайското посолство в Белград. Срещу Ирак впоследствие се използват свърхзвукови бомбардировачи "Б-1" и ветерани "Б-52". През юли т. г. например "Б-1" нанася удар по цели в град Мосул, където според американското командване разрушава бетонни укрепления на бунтовниците, а в град Кут "разпръсва тяхна жива сила". Стратегическа авиация участва и в част от общо 2100 досега въздушни удара в Афганистан.

Не се знае доколко ефикасни са бомбардировки срещу талибаните и иракските въстаници, повечето екипирани само със стрелково оръжие, от самолети, които по принцип са предназначени за унищожаването на големи военни цели и обекти от инфраструктурата на противника. Междувременно броят на мирните жертви расте. По данни на Международния институт за изследване на мира (СИПРИ) от 2006 г., САЩ разполагат със 194 стратегически бомбардировача, от които 88 самолета "Б-1", 85 машини "Б-52" и 21 броя - "Б-2". Обсегът им е от 12 000 до 18 000 км.

Великобритания и Франция също притежават авиация, която може да носи ядрено оръжие. Кралството има на въоръжение остарели бомбардировачи "Бакъниър", познати от един филм за Джеймс Бонд, и по-новите "Торнадо". Машините и от двата типа могат да хвърлят ядрени бомби с мощност от 100 до 200 килотона. Франция разполага с изтребители бомбардировачи "Мираж-2000 Ен", "Рафал" и с палубни щурмови самолети "Сюпер Етандар", способни да носят по една ракета А Ес Ем Пе (ASMP) с ядрена бойна глава, чийто обсег е 250-300 км. Самите британски и френски самолети имат радиус на действие от 500 до 1500 км, който не им позволява да патрулират далеч извън пределите на Европа.

Китай наистина би могъл донейде да конкурира САЩ и Русия в далечните полети на дежурни самолети. Засега страната притежава 60 броя "Ейч-6" (Хун-6, аналог на остарелите "Ту-16" съветско производство) с максимална далечина на полета 6000 км. Освен това Пекин проявява интерес да купи "Ту-95МС" и "Ту-22М3" руско производство. Тези машини направиха голямо впечатление по време на участието им в учението "Мирна мисия-2007" на китайския полуостров Шандун.

Всички други изброени образци обаче явно не се доближават до равнището на класическите "стратези". В близките 10-20 години се очертава Русия да бъде единствената държава, чиито самолети изпълняват далечни полети наред с американските стратегически бомбардировачи. /БТА/

Коментар