Руската мечка отново ръмжи

Руската мечка отново ръмжи
Руската мечка отново ръмжи / снимка: BGNES

Подозренията на Запада към Русия започнаха много преди комунизма, а подходът на Владимир Путин към демокрацията оставя впечатлението, че страхът от Източната мечка може да продължи още известно време.

Когато Наполеон нахлу в Русия, политиците облекчено си отдъхнаха, знаейки, че две велики сили ще бъдат заети за известно време. Както като комунистическа република, така и като монархия преди това, Русия бе дълбоко империалистически настроена, а чуждестранните й владения бяха обект на национална гордост. Поради това нямаше как след разпадането на Съветския съюз и икономическия срив Русия да не преживее загуба на самоувереността си като световен играч.

Сега обаче е ясно, че самоувереността й се е възвърнала. Русия и нейният президент Владимир Путин участват в международната дипломация с невъобразима във всяка друга демокрация увереност. Въпреки това сме склонни да забравим колко млада е руска демокрация - тя все още не тече във вените на руското общество, а президентът Путин я носи като палто, което може да бъде прекроявано така, че да отговаря на целите му.

Упражняваната от Путин изпълнителна власт на президента наподобява тази на империалистически управник. Сега шефовете на регионите се назначават от президента вместо чрез избори, критиките в медиите са незначителни, а политици от опозицията са тормозени от държавата. И докато всеки случаи има свои особености, ставаме свидетели на обезпокояваща тенденция неудобни политически активисти и журналисти да се озовават в съда или в случая на журналистката Анна Политковская - да бъдат убивани.

Това е отразено и в международните отношения на Русия. Тя доволно заплашва международни компании с отнемане на лиценза или с други финансови и правни пречки, независимо от предишни споразумения - "Бритиш петролиъм" наскоро изпита суровостта на руската политика. Президентът Путин нямаше угризения да спре доставките на газ за Украйна в средата на зимата - през януари 2006 година. Може би още по-ужасяващо е, че Русия няма да позволи заподозрения за убийството на Александър Литвиненко да бъде екстрадиран във Великобритания, за да бъде съден.

Противопоставящият се на Путин Литвиненко бе убит с отрова, която би могла да бъде създадена само в страна, разполагаща с модерна ядрена технология в съоръжения, които със сигурност са строго охранявани. Ако убиецът не е бил инструмент на руската държава, то оръжието на убийството почти със сигурност някога е било собственост на руската държава.

Русия започва войнствено да охранява границите си с бойни самолети. Русия бърза да предяви претенциите си към Северния полюс като своя суверенна територия. Русия обявява, че ще повиши военната си мощ и ще увеличи разходите за оръжия. През всичкото това време с помощта на опитомените руски медии Владимир Путин остава най-популярният лидер в света - сред собствения си народ.

В продължение на много години воденият от САЩ Запад бе обсебен от идеята, че комунизмът е най-големият му враг, а в последните години той бе изместен от религиозния фундаментализъм. Не предлагам да се стремим да превърнем Русия в наш враг, въпреки че Путин - нито комунист, нито капиталист, нито дори религиозен фанатик - оглавява нов вид националистически империализъм, появяващ се в тази държава, която не се интересува особено от създаването на независима съдебна власт и медии, както и на стабилна политическа опозиция.

Именно създаването на такива институции като независими медии, съдебна власт и демокрация - които приемаме за даденост у дома - трябва да бъде поощрено от международната общност в тази страна, ако искаме да сдържаме отскоро уверената и енергична Руска мечка. (БТА)