Ли Зъуа е работил доскоро за китайска държавна телевизия. Но напуска, за да предава на живо и без цензура от Ухан. Сега стана ясно, че журналистът е изчезнал безследно. В неизвестност са още двама като него. Deutsche Welle разказва:
Видеото показва Ли Зъуа зад волана на автомобила му, докато шофира по улиците на Ухан. "По петите ми е кола на китайската Държавна сигурност", казва уплашено 25-годишният журналист, докато се снима с мобилния си телефон. "В Ухан съм, преследват ме", повтаря той.
Ли все пак успява да се добере до жилището си, откъдето миналата сряда качва в YouTube последното си засега видео послание: "Не мога да си мълча. Нито пък съм готов да си затварям очите и ушите. Точно заради това наскоро напуснах държавната телевизия CCTV - с надеждата, че и други хора като мен ще се надигнат".
"Това е краят"
Ли е работил доскоро в държавната телевизия CCTV. Но след избухването на епидемията от коронавирус в Ухан, журналистът решава да напусне, за да може да предава на живо и без цензура от блокирания град.
Преди две седмици Ли предава на живо от един от крематориумите в града, където спешно търсели работници, защото персоналът просто не успявал да се справи с потока от мъртъвци. Друг негов репортаж показва подземен гараж в Ухан, където странстващи работници били принудени да живеят в мизерни условия. С други думи: Ли предава от места, които държавните медии никога няма да покажат.
Партията не смогва да се погрижи за хората в Ухан
"Нямам за цел да подклаждам бунтове. А и знам, че идеализмът ни беше унищожен още през пролетта на 1989 година", казва Ли, намеквайки за кървавите събития на площад Тянанмън в Пекин.
"Ако обаче всички просто си седим и наблюдаваме безучастно, нищо няма да постигнем. Днешните млади хора не знаят нищо за историята на страната си. И затова си мислят, че заслужават това, което имат днес като живот", казва журналистът.
Ли Зъуа е следвал в един от водещите журналистически факултети в Китай. От една седмица обаче от него няма никаква следа. При това Ли не е единственият изчезнал репортер. В средата на февруари властите задържаха китайския блогър Фанг Бин, който беше заснел драматични сцени в болниците на Ухан. В неизвестност е и адвокатът и блогър Чен Чиуши, който също предаваше от Ухан.
Когато миналата сряда идват да го приберат, Ли Зъуа предава на живо в мрежата. Към служителите на реда той се обръща със следните думи: "Щом подкрепяте един такъв режим, без изобщо да разсъждавате, ще дойде денят, когато вие самите ще станете жертва на този режим. Това е краят. Готов съм да ви отворя вратата".
Заразени с коронавирус падат, докато вървят по улиците в Китай (ВИДЕО)
Цензура, тормоз и насилие
Тази седмица Съюзът на чуждестранните кореспонденти в Китай публикува годишния си отчет. В него се казва, че средата, в която работят журналистите в страната, става все по-репресивна. Над 80% от чуждестранните кореспонденти признават, че в хода на работата им през миналата година сериозно са зачестили случаите на цензура, тормоз и дори насилие. А примерът с Ли Зъуа показва, че критичните журналисти могат дори да изчезнат безследно.
Видеото показва Ли Зъуа зад волана на автомобила му, докато шофира по улиците на Ухан. "По петите ми е кола на китайската Държавна сигурност", казва уплашено 25-годишният журналист, докато се снима с мобилния си телефон. "В Ухан съм, преследват ме", повтаря той.
Ли все пак успява да се добере до жилището си, откъдето миналата сряда качва в YouTube последното си засега видео послание: "Не мога да си мълча. Нито пък съм готов да си затварям очите и ушите. Точно заради това наскоро напуснах държавната телевизия CCTV - с надеждата, че и други хора като мен ще се надигнат".
"Това е краят"
Ли е работил доскоро в държавната телевизия CCTV. Но след избухването на епидемията от коронавирус в Ухан, журналистът решава да напусне, за да може да предава на живо и без цензура от блокирания град.
Преди две седмици Ли предава на живо от един от крематориумите в града, където спешно търсели работници, защото персоналът просто не успявал да се справи с потока от мъртъвци. Друг негов репортаж показва подземен гараж в Ухан, където странстващи работници били принудени да живеят в мизерни условия. С други думи: Ли предава от места, които държавните медии никога няма да покажат.
Партията не смогва да се погрижи за хората в Ухан
"Нямам за цел да подклаждам бунтове. А и знам, че идеализмът ни беше унищожен още през пролетта на 1989 година", казва Ли, намеквайки за кървавите събития на площад Тянанмън в Пекин.
"Ако обаче всички просто си седим и наблюдаваме безучастно, нищо няма да постигнем. Днешните млади хора не знаят нищо за историята на страната си. И затова си мислят, че заслужават това, което имат днес като живот", казва журналистът.
Ли Зъуа е следвал в един от водещите журналистически факултети в Китай. От една седмица обаче от него няма никаква следа. При това Ли не е единственият изчезнал репортер. В средата на февруари властите задържаха китайския блогър Фанг Бин, който беше заснел драматични сцени в болниците на Ухан. В неизвестност е и адвокатът и блогър Чен Чиуши, който също предаваше от Ухан.
Shanghai-based TMiRob dispatched over 40 robots to Wuhan to help medical personnel minimize the chances of exposure to infection in vulnerable environments. Robots can do UV sanitization and spray disinfects, quickly and efficiently. #coronavirus pic.twitter.com/G2ufpkIIqs
— Global Times (@globaltimesnews) February 6, 2020
Когато миналата сряда идват да го приберат, Ли Зъуа предава на живо в мрежата. Към служителите на реда той се обръща със следните думи: "Щом подкрепяте един такъв режим, без изобщо да разсъждавате, ще дойде денят, когато вие самите ще станете жертва на този режим. Това е краят. Готов съм да ви отворя вратата".
Заразени с коронавирус падат, докато вървят по улиците в Китай (ВИДЕО)
Цензура, тормоз и насилие
Тази седмица Съюзът на чуждестранните кореспонденти в Китай публикува годишния си отчет. В него се казва, че средата, в която работят журналистите в страната, става все по-репресивна. Над 80% от чуждестранните кореспонденти признават, че в хода на работата им през миналата година сериозно са зачестили случаите на цензура, тормоз и дори насилие. А примерът с Ли Зъуа показва, че критичните журналисти могат дори да изчезнат безследно.