Задачата на НАТО беше ясна: дръж американците вътре, германците да си мълчат, а руснаците - вън.
Тези дни нещата не стоят съвсем така. Седмица след злъчната среща на върха на НАТО в Букурещ и последвалата безрезултатна среща между президентите Джордж Буш и Владимир Путин във връзка с противоракетната отбрана, бъдещата роля на НАТО за сигурността на Европа изглежда особено мъглява.
Най-спорният въпрос през идните месеци и дори години ще бъде до колко алиансът трябва да се разшири и по-точно дали да приеме Украйна и Грузия. На срещата на НАТО в Букурещ германският канцлер Ангела Меркел поведе съпротивата срещу американската кампания на двете страни да бъде гарантирана следващата стъпка към членство, известна като План за действие за членство /ПДЧ/. НАТО отложи този въпрос за срещата на външните министри през декември или може би за 60-та юбилейна среща на върха през април догодина. Или може би, като се има предвид, че приемникът на Буш все още ще формира екипа си по това време, решението може да се отложи много повече. От една страна това разширяване на НАТО е чиста формалност. Украйна и Грузия твърдят, че са доволни от комюникето от срещата, в което категорично се казва: "Тези страни ще станат членове на НАТО". Но без дата за ПДЧ, това обещание може да не е толкова сериозно. Страничният ефект в Украйна засега е ограничен. Само малка част от
обществото подкрепя членството в НАТО. Това е една от причините алиансът да се колебае да отправи категорична покана. Правителството в Киев твърди, че ще се концентрира върху събиране на подкрепа за НАТО и ще продължи с по-малко спорния въпрос за споразумение за асоцииране с ЕС, което се надява да си осигури през септември. Украинските лидери също имат още много работа, за да убедят други страни членки на НАТО, че отговарят на критериите и наистина искат да се присъединят към алианса - нещо, което ще доведе до плащане на висока политическа цена на Кремъл.
Юри Лужков, кметът на Москва, каза, че Русия ще накаже Украйна дари само ако се опита да влезе в НАТО. Според информация в руски вестник Путин се ядосал на Буш на заседание на последния ден от срещата в Букурещ и му казал: "Разбирате ли, Джордж, че Украйна не е дори държава." Като твърди, че по-голямата част от територията на Украйна е "подарена" от Русия, Путин вероятно е казал също, че ако страната се присъедини към НАТО, тя ще "спре да съществува". Говорител на Кремъл, присъствал на срещата, твърди, че не е чул тези реплики. Въпреки това неовладеният език на Русия може да затвърди решимостта на Украйна да се сближи със Запада.
В Грузия властите се оплакват, че Русия ускорява "приближаващото се анексиране" на Абхазия и Южна Осетия - отцепили се региони, които поддържат непризната независимост и са подкрепяни от Кремъл. В деня на срещата на върха, когато трябваше да се вземе решение, Путин изпрати писмо до отцепническите лидери, в което обещава, че Русия ще "разшири и задълбочи още повече всеобхватното си практическо сътрудничество".
Грузия се опасява, че цената на членството й в НАТО може да е окончателната загуба на Абхазия, откъдето 250 000 етнически грузинци избягаха през 1993 г. Един от поводите за безпокойство е как грузинския президент Михаил Саакашвили ще се справи с абхазкия въпрос. Друг повод са предстоящите парламентарни избори в Грузия през май, в които поддръжниците на Саакашвили ще се изправят срещу много активна опозиция. Едно честно преброяване на бюлетините и спокоен подход към Абхазия може да доведе до преодоляване на опасенията в страни от НАТО, особено Германия, за това дали Грузия е готова за членство.
Нерешителността на НАТО оставя голямо поле за действие на ЕС. Но ЕС не дава почти никакви признаци досега, че иска да играе ръководна роля в политиката за сигурност на континента, като например протегне ръка на Украйна. Съюзът все още усилено се опитва да се справи с последното си разширяване с Румъния и България - страни, които изглежда вървят по-скоро назад, отколкото напред по въпроси като тежестта на закона и организираната престъпност. Тази седмица Европейската комисия повтори, че България трябва да се справи с гангстерите и корупцията. Въпреки извършените 150 убийства от 2001 г. досега, никой не е осъден, както и нито един високопоставен български служител не е уличен в корупция.
Другият голям въпрос са планираните бази на Америка за противоракетна отбрана: десет ракети-прихващачи в Полша и радар в Чехия. В последните си месеци на власт администрацията на Буш усилено се стреми да реши въпроса с Русия, но засега не е успяла. Американската администрация предложи няколко "прозрачни" мерки - например обещание да не включва системата, докато не се появи заплаха (от Иран) и достъп на руски служители за свръзка - за да убеди Путин, че противоракетният щит не е опит да се неутрализира ядреният арсенал на Русия.
Русия настоява да бъдат разположени денонощно наблюдатели в Чехия и Полша - условие, което предизвика бурно недоволство в страни, които преди 19 години бяха неохотни членове на водения от Съветския съюз Варшавски пакт. Чехия сключи споразумение да приюти американския радар, но Полша се стреми към по-добри условия - най-вече американска помощ за модернизация на въоръжените си сили.
Американската политика в Източна Европа вече издъхва. По-ранните успехи като разширяването на НАТО с балтийските страни, сега са помрачени от разединение. Някои по-нови страни членки на НАТО дори гледат на Германия като "пета колона" на Русия. Като се има пред вид и несигурността каква ще бъде политиката на бъдещия президент на САЩ, перспективата за много от бившите комунистически страни в Европа е тревожна. /БТА/
