Преглед на печата
Преглед на печата / снимкa: Sofia Photo Agency

"Седми вот срещу властта искат ДСБ и СДС", съобщава "Труд". Двете партии започват консултации с другите сили от опозицията. Това обявиха вчера един след друг лидерите на ДСБ и СДС Иван Костов и Мартин Димитров. Вотът ще е за цялостната политика на властта. Сините дори го искат до края на седмицата. В мотивите и на двете партии са провалът с еврофондовете, корупцията, угодническото поведение спрямо Русия, липсата на мерки срещу финансовата криза. Очаква се БНД и независими депутати да се присъединят.

„Парламент с 2 камари и половината депутати вън", предлага Добромир Гущеров, депутат от БСП. В интервю за "24 часа" той развива своето виждане: "Като начало да тръгнат референдумите. Това е висшата форма на демокрация. А вече голямата реформа да стане с избирането на две камари на парламента – в едната да бъдат само на мажоритарен принцип, а в другата да се влиза пропорционално по партиен признак, като общо не трябва да са повече от 120 души. По този начин ще го има другия разум, професионализма. Избраните мажоритарно ще носят пряка отговорност пред своите избиратели и ще внасят корекцията в излъсканото партийно мислене."

"Костов получава СДС на тепсия", коментира "Стандарт". СДС върви надолу с новия си лидер Мартин Димитров. Това е изводът, който се налага два месеца след като той зае пост номер едно на "Раковски" 134, ако се проследят данните на социолозите. Една от причините, поради които Димитров не се и опитва да поведе "сините в атака" към 41-ото народно събрание, е разбирането: "не можем да влезем самостоятелно в парламента, трябва да направим коалиция с ДСБ". Тоест - това, заради което всъщност Димитров застана начело на организацията - да спаси Костов и неговите оредяващи Демократи за силна България от изчезване от политическото пространство се случва. За сметка на СДС и останалите десни.

"Десните са отговорни за липсата на гражданско общество у нас", смята Антоанета Христова, социален психолог. В интервю за "Монитор" тя констатира, че гражданско общество още не се е родило в България и вината за това е в цялата политическа класа у нас. Левицата няма интерес от него, защото е традиционна партия, управлявала България, която няма нужда от опоненти, които развиват критично политическо мислене. Десните носят отговорност, защото те бяха призвани да създадат гражданско общество, да дадат шанса на хората да оценяват събитията през призмата на гражданската инициатива. Те трябваше да поддържат смисъла от политизиране на обществото за по-дълъг период от време, защото това беше нужно за узряване на самото общество, обяснява Антоанета Христова.

"4 експертизи за царските имоти", пише "Монитор". Общо 4 нови експертизи предстои да бъдат извършени по делото на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза за възстановяване на собствеността върху двореца "Кричим". Това стана ясно на второто заседание по гражданското дело на царското семейство, което се проведе вчера в Пловдив.

"Генетичният ни материал е най-добрият", твърди доц. Атанас Щерев, депутат от БНД. В интервю за "Труд" той защитава своята идея за създаване на обществени фондове. "В здравеопазването ни трябва да има различни източници на финансиране, но на един и същи принцип - за дейност. Дали това ще бъде от страна на държавния бюджет - чрез програми, чрез клинични пътеки, от доброволно осигуряване или от дарителски фондове - било то от България или от ЕС, то парите трябва да се дават само за извършена дейност и срещу определено качество. Ето тук се поставя въпросът за обща регулация на обществените фондове. Което съм сторил в написания от мен законопроект."

"Очакват забавяне на икономиката", информира "Труд". Забавен икономически растеж, ниска инфлация, спад в чуждестранните инвестиции и нарастване на безработицата очакват от Центъра за икономическо развитие /ЦИР/ през т.г. "Растеж от 4% би бил възможен, но е проблематичен", заяви на пресконференция вчера Георги Прохаски, съпредседател на ЦИР. Според него безработицата едва ли ще надхвърли 10% при 6 на сто през 2008 г. Инфлацията ще е минимална - най-много 4%, като съществува опасност и от дефлация, което е лошо за бизнеса, който е инвестирал и е планирал приходи за връщането на вложенията си, каза още Прохаски. Новина от пресконференцията, на която акцентира "Сега", е че за 2 години България е усвоила едва 0,3% от еврофондовете. Ако продължим със същия темп, целият ХХ век няма да ни стигне да получим предвидените от ЕС за страната ни 6,7 млрд. евро.

"230 млн. лева тръгнаха към фирмите", отбелязва "24 часа". До края на март всички 500 млн. лева от Българската банка за развитие /ББР/, предназначени за финансиране на малки и средни предприятия, трябва да стигнат до тях, заяви вчера премиерът Сергей Станишев. Той се срещна с министъра на финансите Пламен Орешарски и представители на ББР и Асоциацията на банките в България. Тези средства бяха отпуснати от държавата за стимулиране на бизнеса и намаляване на ефектите от кризата. 230 млн. от парите вече са договорени. Те ще бъдат отпуснати като кредитни линии на 12 търговски банки.

"Запазваме валутния борд до влизане в еврозоната", съобщава "Класа". Това обяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на конференцията "Световната финансова и икономическа криза и стабилността на българската икономика". По думите му страната ни има желание да се присъедини към еврозоната, преди да са изпълнени всички критерии, защото "единственият ни грях е инфлацията". Един от механизмите България да излезе от кризата е държавата да застрахова междубанковите депозити от нейно име и за нейна сметка, смята министърът.

"Очакваме с 12% по-евтин природен газ през април", сочат прогнозите на "Булгаргаз". "Пари" пише, че причина за намалението са по-ниските през последните месеци цени на алтернативните горива на международните пазари, които участват при формирането на цената на природния газ. Сметките показват, че през второто тримесечие той ще струва 543,61 лева на 1000 куб. м, което е намаление със 71,05 лева спрямо януари.

"По-добър доклад не е хапче за сън", е озаглавено интервюто в "Труд" с Гергана Грънчарова, министър по европейските въпроси. Тя казва: "Това, което променихме в последните месеци наистина радикално, бе тонът на комуникацията с ЕК. Затова очаквам и тонът на доклада да отрази тази промяна. Впрочем първите индикации за това дойдоха още в началото на декември, по време на експертната мисия. Този доклад няма да бъде оценка на действията, а снимка на фактите в системите на правосъдието и вътрешните работи. Чакам го с любопитство, но не като "докладна суета", а защото държа възможните добри оценки да бъдат използвани като гориво, не като хапче за сън. Вече сме набелязали мерките от следващия график до лятото, знаем към какво се стремим - трайна и убедителна промяна в системите. Ако това стане, отбелязването му в доклад ще е просто формалност."

"Защо се цакаме помежду си с Брюксел", е коментарът в "Труд". Посочва се, че на 12 февруари Европейската комисия ще обяви поредния си доклад за България. Не е сигурно какво ще бъде съдържанието му. Това, което е сигурно обаче, е, че ще се вдигне поредната политическа тупурдия. Наред с това постепенно ще се засилва употребата и на един противоположен образ на Европа. Европа, която ни прецаква. Европа, която несправедливо ни спря атомните централи. Европа, която търси всякакви поводи да не ни даде парите, защото и тя е започнала да закъсва от глобалната криза. Това все още е относително слаб мотив, но вероятно той ще се засилва в контекста на нарастващата роля на популизма и национализма, а и в ситуация на световна икономическа криза, която навсякъде възражда призраците на икономическия национализъм. Ще се осъзнава все по-масово, че Европа е не просто място на солидарност, но и на интереси.

"Властта може с ЕС, може и без ЕС", коментира "Сега". Управляващите обаче трябва да се замислят над факта, че единствено в България доверието към ЕС е по-високо, отколкото към местната и регионалната власт. "Това показва, че общественото мнение в страната не е повлияно отрицателно от непопулярните мерки на Европейската комисия към България", смятат анализаторите в Брюксел. Колко рисковано е България да се заиграва с евроскептицизма, личи от простото сравнение на данни от последния Евробарометър, публикуван преди две седмици. Само 15% от българите казват, че се доверяват на своето правителство, а 51% имат доверие на Еврокомисията. Още по-печално е сравнението между доверието на хората към българския и Европейския парламент - в единия случай е 8%, а в другия - 57%. Изводът е, че властта може и без ЕС, но обществото вече не може. /БТА/
Последвайте ни

Коментар