Присъждането на званието "Доктор хонорис кауза" на футболната легенда Христо Стоичков ангажира публичното говорене вече втора седмица. Стоичков беше обвинен заради решението на Пловдивския университет да го удостои с почетната титла, с която по-рано университетът е удостоявал и други забележителни футболисти. Защо това се превърна в такава обща истерия и има ли друга причина, разговаряхме с журналистите Иво Беров и Георги Банов в предаването "Челюсти" по Дарик. Ето какво казаха те:
Човек трябва да отговаря за постъпките си и за да не се срамува от тях, трябва да мисли, преди да ги направи, беше категоричен Иво Беров. "Най-малкият проблем е, че това почетно звание го е получил Стоичков. Всъщност аз Стоичков не искам да го разглеждам като личност, като човек, като проблем, защото той не е проблем. Проблемът не е в него. Той дори е симпатичен", каза още Беров.
Той допълни, че за Христо Стоичков се знаят две основни неща - това, че е добър футболист и е прославил България чрез футбола, от една страна и това, че псува, от друга.
"Неговото поведение наподобява, а понякога е и направо просташко, което дори е симпатично, когато той се възприема като футболист. Защото никой не иска от него да бъде културен, образован, нито доктор на науките. От него се иска да вкарва голове и когато той вкарва голове и псува, дори е симпатичен", уточни журналистът Иво Беров.
Георги Банов обясни, че много от хората не знаят, но Христо Стоичков след края на кариерата си основава една школа за деца в Етрополе, където дава средства, за да може децата да тренират и спортуват пълноценно.
"Не знам някой друг бизнесмен от най-новата ни история или политик, а да не говорим за социолог от най-новата ни история, който е направил същото", каза Банов.
Според него манталитетът и националното самосъзнание на българина са устроени в посока, ако един човек е успял, да бъде върнат в блатото и допълни, че в българския ад дяволи около казана няма.
Целият разговор в предаването "Челюсти":
