Какво прави българската дипломация по света за добрия имидж на родината си?
В последно време се е съсредоточила основно върху продажба на безмитен алкохол, шофиране в нетрезво състояние и отговор на повиквания с репликата: “Добър ден, тук е плод и зеленчук”. Не харесвам обобщенията тип “всички са маскари” , но трагикомичните представления на посланиците ни във Финландия и Казахстан са чуден пример за това как липсата на закон за дипломатическата служба и наличието на колосална шуробаджанащина в мисиите ни създават проблеми на държавата България.
Да работиш в посолство на България в чужбина е средно срочна мечта на всеки близък до властта в България чиновник. Получаваш добра заплата, ходиш по приеми, създаваш социални контакти, заделяш някои лев от странство, ако пък случайно си мома, увеличаваш шансовете си и да се задомиш изгодно.
В България няма закон за дипломатическата служба има установена традиция на приятелски и роднински назначения, включително в сферата на дипломацията. Трябва само да познаваш подходящите хора, дори назнайването на чужд език оказва се не е задължително. Пресният скандал в мисията ни в Хелзинки, в държавата Финландия, поела председателството на ЕС, е категорична илюстрация на по- горе казаното. Там посланикът негово превъзходителство Венелин ЕДИКОЙСИ продавал безмитен алкохол в неустановени количества, жена му събирала касови бележки от супермаркетите в Хелзинки и ги представяла в счетоводството на мисията ни за осребряване, а консулът ни в същото посолство е дъщеря на заместник –министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева. Малка подробност: госпожа консулката не знае никакъв чужд език, дали е мома, това не знам. Известно ми е обаче че в Финландия съществува държавен монопол при търговията с алкохол и да търгуваш с него е подсъдно.
Хубаво, ама и в Финландия се разсмърдя от поразиите на мисията ни и докато Меглена Кунева опреснява мерките по екшън плана ни за членство в председателствания от Финландия съюз, в Хелзинки започна разследване срещу господин Венелин ЕДИКОЙСИ си заради алкохолната му далавера. Чудесен имидж. Конкурентен на имиджа, който се опитва да ни създаде в Казахстан посланик агре Никола Филчев, който се появи за малко там след назначаването си излезе в отпуск преди да е връчил акредитивните си писма и се върна в България, за да се представя като “плод и зеленчук” и да опреснява набора си от псувни.
Всъщност в дългия списък на абсурдите в българската дипломация не бива да не отдадем заслуженото на отзованата от Швейцария посланик Елена Кирчева, чиито мъж още не установил се в Берн, се прослави като човек с нацистки убеждения. Привикан да се върне в България по спешност беше и друг наш дипломат - посланикът ни в Германия. Немски полицай спипаха Николай Апостолов да кара НЕ ПРОСТО ПИЙНАЛ служебния автомобил на мисията ни. Той имаше и друга слабост- да нарича външния министър на държавата Германия „Йошката”.
Мисионерът ни преди 7 години в Триполи пък се раздели с посланичеството скоропостижно, след като дори не разбра за ареста на медицинските ни сестри в Либия, осъдени по – късно на смърт в Джамахирията.
Утре вероятно правителството ще отзове негово превъзходителство Венелин ЕДИКОЙСИ си от Хелзинки. Дано реши и да завърне в България дъщерята на зам. министър Сапунджиева , за да не мислят в Финландия, че българите до един сме като героите на Александър Рогожкин от ”Особеностите на руския национален риболов”. Комедия , която много разсмива, но все пак е филм.
