Независимо дали следващият президент на Франция ще се казва Никола Саркози, Сеголен Роаял или Франсоа Бейру – това е ново поколение, което идва на власт с обещанието да обнови политиката в страна, загубила доверие в елитите си.
Французите се нуждаят от свежа кръв, те искат да се разделят с една от най-възрастните политически класи в западните демокрации, цитира АФП мнението на политолога Мариет Сино.
Социалистката Сеголен Роаял и десният претендент Никола Саркози за пръв път са кандидати за висшия държавен пост, те са по-млади с 20 години от сегашния президент Жак Ширак, който със своите 74 години е най-възрастният държавен глава на планетата.
Преди него президентът-социалист Франсоа Митеран /1981-1995/ се оттегли от властта на 79 години, като при това бе болен от рак. За пръв път той се кандидатира през 1965 година. Тази френска специфичност се обяснява преди всичко с факта, че изборното поражение не погребва политическата кариера, изтъква Жерар Грюнберг, директор–изследовател на Института за политически науки в Париж. Независимо дали печели или губи, кандидатът се връща в състезанието. В другите страни по правило поражението е непростимо. С напредването на възрастта поколението на Жак Ширак вече е в края на курса и трябва естествено да освободи мястото. Но то също така се задъхва и политически, смята Мариет Сино. Дни преди изборите шестима на всеки десет французи нямат доверие нито на десницата, нито на левицата, “за да управлява страната” и всеки втори е на мнение, че резултатът от вота няма да доведе до “подобряване на нещата във Франция”. Посланието достигна до главните кандидати, които уверяват, че олицетворяват модерността и обновлението, макар да са били вече министри няколко пъти, и залагат на картата за възстановената връзка с народа. Никола Саркози, привърженик на “разрива”, уверява французите, че “няма да ги излъже”, той обича да нарича хората на малко име, когато разговаря с тях за своята програма. Сеголен Роаял – първата жена, която има реален шанс да стане президент на страната, иска да установи “демокрация на участието”. В началото на кампанията си тя организира хиляди дебати, на които французите бяха поканени да изложат оплакванията и предложенията си. Двамата кандидати, според политолога, са по-прагматични от предшествениците си. Вместо за идеологии те говорят по теми, за които дават било десни, било леви решения, с което внасят объркване в главите на избирателите. Синтезът, който се опитва да направи центристът Франсоа Бейру - той има идеята да сформира правителство от леви и десни представители - на пръв поглед е привлекателна идея за много французи. Тъй като е изключена крайна победа на доайена в надпреварата и лидер на крайната десница Жан-Мари Льо Пен, Франция скоро ще се управлява, подобно на повечето европейски страни, от президент, роден след Втората световна война. Обществеността желае структурно обновление на елитите и това трябва да продължи, смята Жерар Грюнберг. Той обяснява, че с растящото влияние на допитванията, обществеността занапред ще си казва думата при подбора на кандидатите във всяка партия. /БГНЕС/
