Наричат я отмъщението на Ал Гор. Нобеловата награда за мир, която той спечели, беше удар за американския президент Джордж Буш и неговата широко критикувана политика в областта на околната среда. Наградата дълго ще се услажда на човека, който беше на косъм да спечели тежките избори през 2000 година.
Наградата беше присъдена на бившия вицепрезидент и на Международната експертна група за климатичните промени към ООН за кампанията им срещу заплахата от глобално затопляне. Това е нелек удар по Буш, който закъсня с включването си в битката срещу промените на климата.
Тя може да бъде тълкувана и като израз на международната реакция - не само срещу отстъплението от ангажиментите на САЩ към околната среда през последните седем години при управлението на Буш, но и против неговата политика за войната в Ирак и осезателната му арогантност в международната политика.
"Признанието, което вицепрезидентът Гор получи от Нобеловия комитет, ярко откроява най-неудобната от всички истини - че избирането на Джордж Буш за президент застраши мира и благоденствието на цялата планета", заяви демократът Джон Едуардс, претендент за кандидатурата на демократите за президент на изборите догодина.
Това е двоен шамар за републиканския президент, защото при управлението на Буш това е вече втората авторитетна награда, присъждана на виден критик от Демократическата партия.
Нобеловата награда за мир за 2002 г. бе дадена на бившия президент Джими Картър и както каза председателят на Нобеловия комитет, това бе сигнал за неодобрение на готвеното от Буш нахлуване в Ирак.
За Гор - който спечели по популярност изборите за президент в национален мащаб, но загуби решаващото повторно преброяване на гласовете в щата Флорида, а с това и надпреварата с Буш - Нобеловата награда за мир сега е нещо като отмъщение.
След изборите през 2000, той се превърна в неуморен застъпник на каузата за опазване на околната среда и през 2007 спечели Оскар за документалния си филм "Неудобната истина".
Сега привържениците на демократите се отнасят към Гор като към рок звезда и настояват той да се впусне в надпреварата за президентският пост през 2008, да предяви претенции към длъжността, която според тях, му е била несправедливо отнета.
Бедите на Буш
Докато влиянието на Гор на международната сцена нарасна след миним
алната му изборна загуба, доверието към Буш спада - както у дома, така и навън, заради войната в Ирак и други проблеми с външната му политика.
Той се опитва да не се превърне в безвластен президент и да играе съществена роля в политиката, докато враждебното мнозинство на демократите в Конгреса го ограничава с всеки изминал ден. Кръгът от най-близките му сътрудници постоянно се разпада и почти всяка седмица напускат негови ключови помощници и съветници.
Общественото одобрение за него, което след 11-ти септември стигна 90 процента, рязко спадна и е близо до рекордния минимум - според някои проучвания то е под 30-процента.
По света Буш не успя да спечели много приятели с твърдата си позиция по знаковата тема на Гор - промяната на климата.
На международна конференция, организирана от Белия дом миналия месец, някои от най-големите замърсители с парникови газове казаха, че Буш е "изолиран" и изразиха съмнения дали може да има водещи позиции в проблема за глобалното затопляне.
Буш отхвърли Протокола от Киото, споразумение, което ограничава вредните емисии на индустриалните държави и дава възможност всяка страна доброволно да си постави за цел съкращаване на емисиите.
За разлика от преди, когато изразяваше съмнение в научните разработки, свързващи повишаването на глобалните температури с човешката дейност, днес Буш признава, че такъв проблем съществува.
Но въпреки отстъпките си по въпроса за глобалното затопляне, много скептично е отношението към усилията му да наложи стремеж за ограничаване на емисиите вместо фиксирани ограничения.
Белият дом приветства факта, че Нобеловата награда, считаната от мнозина за най-престижна награда в света, е присъдена на Ал Гор и на Междуправителствената експертна група по въпросите на климата, а председателят на Нобеловия комитет Оле Данболт Мьос подчерта, че наградата "никога не е критика към някого".
Но Гор е постоянен критик на политиката на Буш по околната среда. Миналия месец той настоя Буш да последва примера на републиканският президент Роналд Рейгън и да подкрепи усилията за запазване на озоновия слой, като поеме водеща роля в борбата срещу глобалното затопляне.
Нарастващото международно признание за опасностите от климатичните промени направи Ал Гор най-добрият избор за залагащите кой ще спечели Нобеловата награда за мир.
Буш е смятан от букмейкърските къщи определено за рискован залог - при повече от 100 към 1. (БТА)
алната му изборна загуба, доверието към Буш спада - както у дома, така и навън, заради войната в Ирак и други проблеми с външната му политика.
Той се опитва да не се превърне в безвластен президент и да играе съществена роля в политиката, докато враждебното мнозинство на демократите в Конгреса го ограничава с всеки изминал ден. Кръгът от най-близките му сътрудници постоянно се разпада и почти всяка седмица напускат негови ключови помощници и съветници.
Общественото одобрение за него, което след 11-ти септември стигна 90 процента, рязко спадна и е близо до рекордния минимум - според някои проучвания то е под 30-процента.
По света Буш не успя да спечели много приятели с твърдата си позиция по знаковата тема на Гор - промяната на климата.
На международна конференция, организирана от Белия дом миналия месец, някои от най-големите замърсители с парникови газове казаха, че Буш е "изолиран" и изразиха съмнения дали може да има водещи позиции в проблема за глобалното затопляне.
Буш отхвърли Протокола от Киото, споразумение, което ограничава вредните емисии на индустриалните държави и дава възможност всяка страна доброволно да си постави за цел съкращаване на емисиите.
За разлика от преди, когато изразяваше съмнение в научните разработки, свързващи повишаването на глобалните температури с човешката дейност, днес Буш признава, че такъв проблем съществува.
Но въпреки отстъпките си по въпроса за глобалното затопляне, много скептично е отношението към усилията му да наложи стремеж за ограничаване на емисиите вместо фиксирани ограничения.
Белият дом приветства факта, че Нобеловата награда, считаната от мнозина за най-престижна награда в света, е присъдена на Ал Гор и на Междуправителствената експертна група по въпросите на климата, а председателят на Нобеловия комитет Оле Данболт Мьос подчерта, че наградата "никога не е критика към някого".
Но Гор е постоянен критик на политиката на Буш по околната среда. Миналия месец той настоя Буш да последва примера на републиканският президент Роналд Рейгън и да подкрепи усилията за запазване на озоновия слой, като поеме водеща роля в борбата срещу глобалното затопляне.
Нарастващото международно признание за опасностите от климатичните промени направи Ал Гор най-добрият избор за залагащите кой ще спечели Нобеловата награда за мир.
Буш е смятан от букмейкърските къщи определено за рискован залог - при повече от 100 към 1. (БТА)
