Авторите на редакционни статии в американския печат с удоволствие изтъкват, че техните колеги във Франция често го наричат "Саркози американеца" след ваканцията му в Ню Хемпшир през лятото.
Със Саркози начело Франция започва да се научава да казва "да" на САЩ, със задоволство отбелязва в "Нюзуик" външнополитическият експерт в института Брукингс, Филип Гордън. Белият дом все още невярващо си търка очите при вида на новия Париж, който днес с готовност дава на заем моралния си авторитет на една дискредитирала се администрация на Буш, отбелязва "Либерасион".
В Германия медиите не обичат "новия Наполеон", прякор, даден на Саркози от седмичника "Щерн" след избирането му за президент. Сериозният всекидневник "Цайт" го нарече "самохвалко" в заглавие на статия, в която сравнява външната му политика с ураган, насочен в три посоки - грижа за френската национална идентичност, атака срещу финансовия консенсус в Европа, настояване за ръководна роля за Франция във всички световни конфликти.
Имиджът на Саркози сред германците варира между очароване, изненада и нарастващо раздразнение, отбелязва вестникът. "Либерасион" изрежда натрупалите се недоволства в Берлин през последните четири месеца след идването на власт на Саркози: ролята на Франция в освобождаването на българските медици, критиките на Париж срещу закриването на германски ядрени централи, атаките срещу независимостта на Европейската централна банка.
Въпреки че германският канцлер Меркел бързо се нагоди от целуването на ръка, присъщо на Жак Ширак към гръмките целувки на Саркози, тя трудно свиква с новия обитател на Елисейския дворец, пише вестник "Либерасион". Единственото успокоение за германците е, че повечето от поводите за търкания между Париж и Берлин са съществували и преди идването на Саркози на власт.
В Италия италианската десница гледа на Саркози като на съюзник и на пример, след като преди това недолюбваше Жак Ширак. Силвио Берлускони изтъква старото си приятелство със Саркози, който според него го бил взел за политически модел. В Швеция на Саркози гледат като на актьор в моноспектакъл. Кореспондентът на вестник "Свенска дагбладет" в Брюксел Ролф Густавсон сравнява френския президент с "момченце, което обича да се забавлява с кибрит и да си играе едновременно на пироман и на пожарникар". Журналистът и писател Херман Лундквист, автор на книга за Наполеон, отбелязва многобройни прилики между двамата мъже, а Густавсон намира сходства в начина на управляване между Саркози и Путин. За разлика от предшествениците си, Саркози остава относително непозната политическа фигура в Русия. Жак Ширак, Франсоа Митеран, Шарл де Гол бяха смятани за приятели на Русия, както и на Съветския съюз преди, и за гаранти на идеята за независимост на Европа и на Франция - нещо, на което не се доверяват на новоизбрания президент. При все това никой не смята сериозно, че Саркози ще скъса дългогодишните привилегировани връзки между Франция и Русия, отбелязва "Либерасион". Руснаците се интересуват слабо от външната политика и следователно и от европейски държавен глава. Но Саркози започна да буди интерес след срещата си с Владимир Путин на Г-8 през юни. Тогава руски коментатори отбелязаха, че и двамата държавни глави имат нещо общо, а именно ниския ръст, нещо като наполеонов комплекс, понякога в думите им се долавя популизъм и двамата представляват скъсване с политическата система, която ги е предшествала. В Близкия изток Саркози буди безпокойство. Позициите му по иранската ядрена програма, засилването на френската роля в Ирак, участието в усилените преговори за национално помирение в Ливан, отхвърлянето на "Хамастан в ивицата Газа" - всички тези първи стъпки на Саркози в близкоизточната политика навеждат на мисълта, че неоконсервативното течение от САЩ започва да завладява и Европа и че негов най-голям представител сега е именно френският държавен глава. Саркози е източник на безпокойство за арабския свят, който вижда в него един нов Тони Блеър и се опасява, че Франция ще изостави традиционните си позиции в Близкия изток, отбелязва "Либерасион". (БТА)
