Неморалните игри на Либия със Запада

Кристофър Дики, списание "Нюзуик"

Независимо дали изписваме на латиница неговото фамилно име Qaddafi, Gaddafi, Qadhafi, Kadaffi или Gheddafi, синът ни либийския лидер Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам, е еднакво прям, когато говори за игричките, които той и баща му играят със Запада.

Облечен с тъмносин блейзър, с изгладена бяла риза, с елегантни бели панталони, бял колан и бели обувки, Сейф ал Ислам Кадафи /самият той предпочита на английски името му да се изписва като Qadhafi/, изглеждаше сякаш току що е слязъл от яхта, когато се срещнах с него на Лазурния бряг във вторник и това си беше точно така. След като изигра повратна роля в договарянето на циничните сделки, свързани с освобождаването от либийски затвори на петте български медицински сестри и палестинския лекар миналата седмица, 35-годишният Сейф ал Ислам си взе отпуск и се отправи на почивка в залива на Сен Тропе.

Синът на либийския лидер е също толкова представителен и харизматичен, колкото беше в миналото остарелият му днес баща. Сега Муамар наближава 70-те и вече е на власт 38 години. Беше време, когато рязкото жестикулиране и леко обърканият поглед наред с пищните постановки с атмосфера на бедуински шатри допринасяха за налудничавия вид на бащата на Сейф ал Ислам. Но потомъкът на Кадафи, израснал в шатри и дворци, преживял американските въздушни нападения, дипломирал се в Лондонския икономически университет, оглавил фондация и превърнал се в посредник на Либия със Запада, може да изненада събеседника си приятно с прямотата си, когато говори за близкоизточния мирен процес или за хаотичната форма на неуправление в неговата родина.

Ясно е, че Сейф ал Ислам е доволен от себе си и сделката, която помогна да бъде постигната в замяна на свободата на медиците. На Либия, когато в миналото беше смятана за парий, сега Франция обеща ядрено сътрудничество, което включва много голям и много скъп ядрен реактор, който ще струва на Либия милиарди и милиарди долари и в допълнение на който има и проект за уранови мини. След като през 2003 г. се отказа от ядрената си програма, която нямаше никакви шансове да проработи, Либия сега получава най-добрите технологии в областта на ядрената енергетика, които може да си позволи да купи.

Французите пък сложиха на масата на преговорите стотици милиони долари, за да компенсират семействата на над 400 либийски деца, заразени с вируса на СПИН болницата в Бенгази, където българските сестри и палестинския лекар работеха от 1999 г. За тази сума, както се твърди, са се изръсили всъщност набързо катарците, когато е станало ясно, че бюрокрацията на ЕС може да забави това финансиране и да провали сделката. Не бива да забравяме също така и стотиците милиони долари, уредени от французите за финансирането на големи подобрения в здравната система на Бенгази, допълва Кафади-младши. Не на последно място идват и тайните споразумения, за които, както споделя уклончиво, той наистина не може да говори.

Като се вземе предвид, че обвиненията срещу доктора и сестрите почти със сигурност бяха скалъпени и че те заявиха, че техните признания са били изтръгнати с мъчения в продължение на осемте години в затвора, човек може да си помисли, че Сейф ал Ислам ще бъде доста чувствителен към обвиненията за геополитическо изнудване. Но това изобщо не е така.

"Изнудване ли? Може би е имало", казва Сейф ал Ислам. "Това е изнудване, но европейците също ни изнудваха. Да, това е неморална игра между впрочем. Но те, европейците, определиха правилата на тази игра и сега плащат цената за това", допълва Сейф ал Ислам.

Но те, европейците, а и американците също, по този въпрос служеха главно на своите собствени политически и икономически интереси, подобно на самия Сейф ал Ислам. Докато медиците страдаха, правителствата и мултинационалните компании сключваха сделки. На френския президент Никола Саркози дори му хрумна хитрата идея за подобряващите имиджа посещения в Либия на неговата ексцентрична съпруга Сесилия, прославила се като освободителка на затворниците. "Тя е последният човек, който дойде да се намеси по този въпрос и отведе медиците у дома им. Тя е голяма късметлийка. Много хора опитаха в предходните години да постигнат това и се провалиха. А причината за това беше, че французите разбраха нашите изисквания и бяха много гъвкави", казва Сейф ал Ислам.

И наистина, след първоначалните изблици на радост, когато френският президент посети Либия непосредствено след освобождаването на медиците миналата седмица, сега френското правителство е в доста неудобна позиция спрямо някои от своите партньори във връзка с преговорите. Берлин е разгневен, че очевидното коварство на Париж подкопа много по-твърдата линия на ЕС към либийското правителство. А френската преса използва този повод, за да приключи своя меден месец с останалата досега непокътната от критиките администрация на Саркози. Френският външен министър Бернар Кушнер заяви, че "хипотезата" за сделка за ядрен реактор далеч не е доказана и категорично отрече Франция да е плащала и стотшнка за свободата на затворниците. Но придържането към подобни софизми ще бъде доста трудно.

На първата си коментарна страница сатиричният френски седмичник "Канар аншене" иронично възхвали новия приятел на Франция Муамар Кадафи, който е напълно почтен и вече не е терорист. Простено му е за взривяването на американския Боинг над Локърби и на френския ДС-10 над пустинята Тенере, забравени са неговите опити да произведе оръжия за масово поразяване, и по-специално ядрени оръжия, сложен беше край на статута на Либия на убежище за престъпници и терористи. Дори от психиатрична гледна точка нещата вървят по-добре. Опасният див параноик се превърна в очарователен и напълно цивилизован събеседник. Да пиеш чай в неговата компания си е направо удоволствие.

Разбира се, повечето западняци предпочитат да посръбват британски "Ърл грей" или зелен китайски чай с красивия и млад Сейф ал Ислам. Неговата младост, енергия и откритост контрастират с униформите а ла Монти Пайтън на неговия баща, чието подпухнало лице изглежда сякаш изхвърлено от склада на някои музей на восъчните фигури.

Но именно защото Сейф ал Ислам има толкова космополитни маниери, се чудя понякога дали хората се вслушват в думите му. И в крайна сметка, именно защото неговото присъствие е така желано, въпросът с колко власт разполага може така да си остане без отговор или изобщо да не бъде зададен.

Във връзка с близкоизточния мирен процес, например, Сейф ал Ислам отхвърли идеята за двудържавно решение на кризата между Израел и палестинците, защото, според него, подобно решение няма бъдеще. Той заяви, че Либия не иска да участва в подкрепяната от Саудитска Арабия инициатива, която предлага на израелците мир с целия арабски свят.

След като старият Кадафи влезе в разгорещена открита словесна престрелка със саудитския престолонаследник, (а днес вече крал) Абдула по време на срещата на върха на Арабската лига в Бейрут през 2002 г., се заговори, че той подготвя заговор за убийството на Абдула в Мека. Предполагаемите заговорници бяха заловени и саудитците и американците издадоха някои информации за тях. Когато засегнах пред Сейф ал Ислам този въпрос, той можеше да отрече, че либийският народ продължава да плаща за подобни игрички, замислени от баща му, но не го направи. "Чух някакви истории за заговор и за провала му. Но нямам представа за какво точно става дума", каза той.

Когато стана дума за проблемите на Либия, Сейф ал Ислам спомена за нуждата на страната му от нова конституция. "По този въпрос нищо все още не е уточнено", каза той. "И точно защото няма нищо установено, това отваря вратата пред слухове, спекулации, очаквания, именно защото нищо не е ясно и прозрачно", допълни той. Но на практика баща му използва хаоса на своя псевдонароден режим, в който той не притежава официална титла, за да държи народа в несигурност, а себе си твърдо на власт от 1969 г. досега. А дали подкрепя плановете на сина си за конституция? "Мисля, че ги подкрепя", казва Сейф ал Ислам, но допълва: "Е, може би не 100 процента".

Двете действително ключови области на контактите и сътрудничеството на Либия със Запада си остават обаче петролът и шпионажът, където, както изглежда, Сейф ал Ислам няма какво много да каже. Ръководителят на българското разузнаване например заяви, че разузнавателните служби на редица държави са участвали в сложните преговори за освобождаването на медиците. Ключова фигура в тези преговори е бил бившият шеф на либийското разузнаване Муса Куса. Но когато запитах Сейф ал Ислам за Куса, той просто каза само: "Да, Куса беше част от нашия екип" и с това приключи коментарът му.

Относно петрола, ключовият въпрос е кой притежава залежите в либийските недра - народът или чуждите компании, които я купуват чрез т. нар. "споразумения за подялба на производството". Петролните компании искат тези милиони барели суров петрол да бъдат записани като активи в техните счетоводни книги. Но това е толкова неудобен въпрос за арабските националисти, че повечето от близкоизточните производители на петрол дори не искат да повдигат въпроса за подобни споразумения. Либия обаче ги посрещна с отворени обятия, което е една от причините петролните компании също да прегърнат от все сърце Либия. "Да, ние имаме подобни споразумения. Но е доста трудно да се отговори на въпроса кой притежава петрола - компаниите или ние. Юридически е доста трудно да се даде отговор на този въпрос", казва Сейф ал Ислам.

Но накрая никак не е изненадващо, че всичко се свежда до парите. Но Сейф ал Ислам трябва да е научил този урок още като дете. След като администрацията на президента Роналд Рейгън направи всичко по силите си да убие неговия баща, а следователно и него и цялото му семейство, като бомбардира Триполи и Бенгази през 1986 г., Сейф ал Ислам си спомня, че всички са мразели САЩ. Последваха години на санкции, наложени от Вашингтон, след като Либия се оказа замесена в бомбения атентат от 1988 г. над Локърби. През цялото това време британски филиал на компанията Халибъртън (Halliburton) обаче изпълняваше благоустройствени проекти в Либия за милиарди долари. Настоящият американски вицепрезидент Дик Чейни, който по онова време ръководеше компанията, споделял, поне по думи на колегите му, че в началото имал известни угризения за тази сделка. Но после трябвало да изпълни задълженията си към акционери, а и чековете започнали да пристигат...

Не трябва да се чудим тогава защо Сейф ал Ислам не се притеснява от цинизма да преследва личните интереси. Ако си част от клана Кадафи, това е нещото, което ще ти помогне да управляваш делата си. /БТА/