Наслушах се в последните дни на изказвания на разни партийни лидери от всички цветове срещу чудесната идея осъдените на смърт български медици в Либия да бъдат избрани за евродепутати. За пореден път се убедих, че партийците, каквито и да са те, са едни и същи, тогава, когато става дума за техния личен интерес и интереса на партийката, която представляват.
И ми е тъжно. И ме е яд, защото и от ляво, и от дясно, и от центъра, нямат доблестта да се откажат от шест избираеми места в Европарламента. И ме е срам, защото в големите партии вече са си разпределили местата и съответните хорица стягат куфарите, за да заминават.
Срам ме е, че не искат да направят тази малка жертва, която може да се окаже от голяма полза за хвърлените в либийската тъмница българи.
Срам ме е заради България, и ми е тъжно, защото с такива политици нищо хубаво не ни чака.
Постове, постове, постове, аман от това службогонство.
Не ви ли е срам, когато изричате думите, че виждате ли медиците не били подготвени да бъдат евродепутати! Естествено, че не са подготвени, но това ли е важното?
Не ви ли е срам, когато носите от десет кладенци вода, за да докажете, че има юридически пречки те да бъдат издигнати в листите? Ако има – променете ги!
Не ви ли е срам, че с пълен глас клеймите режима на Кадафи, а когато дойде време да направите нещо, което зависи само от вас, вие се издънвате!
Не ви ли е срам и сега да говорите, че това щяло да е коз в ръцете на Кадафи и щяло да стане не знам си какво! То, каквото имаше да стане, стана!
Вижте, нима наистина си мислите, че ако изберем за евродепутати нашите момичета, измъчвани и затворени от 8 години в Либия, това ще е във вреда на каузата за тяхното освобождаване? Е, ако наистина мислите така, то вие просто...
Нима наистина смятате юридическите доводи за състоятелни? Опомнете се – това не е обикновен избор, това може да се превърне в избор-символ на цяла една нация!
Нима не разбрахте за всичкото това време, че трябват нестандартни, нови и различни подходи за решаването на тази криза?
Избирането на българите, задържани в Либия, за евродепутати ще е изключителен знак от страна на България към света, към Либия и най-вече към нашите партньори от Европейския съюз. Знак, че този въпрос вече не може повече да се протака и за неговото решение трябва да бъде впрегната цялата мощ на Съюза. Избирането на сестрите за евродепутати ще покаже, че България може да се обедини не само на думи в кампанията „Не сте сами”, но и в действие около една истинска национална идея.
Представете си само шестте празни банки в Европарламента с имената на сестрите и д-р Георгиев. Ден след ден, месец след месец. Нима това не е предизвикателство към мощта на Европа за решаването на кризата. Нима това не е предизвикателство към самия Европарлемент. Помислете само за медийния шум, за интереса на световните медии към тази наистина необичайна и извънредна ситуация, как шестима българи, осъдени и затворени в една далечна страна, получават подкрепата на своите съграждани и биват избрани за евродепутати! Би било чудесно!
Обаче съм реалист. Ясно ми е, че това няма да се случи. Ще си наредите листите, ще си пратите хората, ще си въртите вътрешнопартийния и коалиционен живот, така както си искате, далеч от тревогите на обикновените българи и твърде, твърде далеч от либийската столица Триполи.
Хем ме е яд, хем ми е тъжно за медицинските сестри и д-р Георгиев, та те си дадоха съгласието да бъдат издигнати за евродепутати. С такава надежда, но пък и толкова наивно...
