Коментар

Множество неясноти продължават да обгръщат освобождаването на българските медици

7 август 2007 19:04

Две седмици след освобождаването на българските медици, които се намираха в либийски затвори от 1999 г., развръзката все още е обгърната от множество неясноти.

Какъв е бил приносът на Катар, помолен от френския президент Никола Саркози да се намеси в последния етап от преговорите с Либия и какъв ангажимент е поела Франция към емирството в замяна?

В деня на освобождаването на медиците Никола Саркози приветства "посредничеството и хуманитарния жест" на Катар, богатото на природен газ емирство. В нощта на 23 срещу 24 юли, точно преди отпътуването на медиците от Либия, френският президент е разговарял по телефона с емира на Катар, докато в Триполи генералният секретар на Елисейския дворец Клод Геан преговаряше с либийския лидер Муамар Кадафи.

В последната фаза на преговорите картите както изглежда са били разиграни именно между тези четирима мъже. Според Сейф ал Ислам, сина на полковник Кадафи, ролята на Франция е била "да уреди въпроса за парите" и това е станало "само за няколко часа". "Катар изигра някаква роля, но ние не сме се интересували какви уговорки е имало между Катар и Франция", ни заяви Сейф ал Ислам на 31 юли.

Европейски дипломатически източници посочват, че Франция в действителност е улеснила изхода на преговорите, като е вкарала в действие привилегированите си отношения с арабска държава, способна да вдъхне доверие на либийците, нещо, което Европейската комисия /ЕК/ не беше в състояние да направи. Но изглежда малко вероятно, според познавачите на района, Катар да се е съгласил да направи подобен жест - който да реши проблема с парите - без да поиска нещо в замяна. Тази "цена" за намесата на Катар е аспект, по който Елисейският дворец направи следното изявление: "Няма компенсации" от страна на Франция.

Какво е съдържанието на договора за сътрудничество в областта на отбраната между Франция и Либия?

Този документ беше подписан на 25 юли от Никола Саркози по време на визитата му в Триполи. Съдържанието му не беше направено обществено достояние от френска страна. Елисейският дворец и френското външно министерство казаха, че клаузите му не могат да бъдат оповестявани без съгласието на либийците. Синът на полковник Кадафи пък спомена за "съвместни военни учения" и за закупуването от Либия на военна техника, включително противотанкови ракети "Милан". Той допълни: "Французите ни обещаха, че ще имаме съвместен проект за военно производство в Либия, първо за модернизирането и поддръжката (на оръжията), а после за производството". Париж отхвърли тези твърдения и обяви, че споразумението не съдържа нищо подобно.

Никола Саркози заяви, че договорите за продажба на оръжия за Либия и съдбата на българските медици "не са били обвързани". Но дипломати, запознати със случая, смятат, че това не е така. Договорите бяха свързани с решаването на проблема с българските медици дотолкова, доколкото те зависеха от него. Без освобождаването на сестрите, те не можеха да бъдат оповестени, нито приложени. Препятствието, което представляваше драмата със сестрите пред сключването на подобни споразумения беше параметър, вече взет предвид през последните години на президентството на Жак Ширак, който посети Либия през 2004 година. Ако Франция беше дръзнала да заобиколи това препятствие, то това би породило проблем за имиджа й, въпреки че европейското ембарго срещу Либия беше вдигнато още през 2004 г. и че нищо от юридическа гледна точна не забраняваше продажбата на военна техника за Триполи.

Перспективата за тези договори освен това имаше и мотивиращ ефект върху либийците, като ги насърчи да освободят сестрите, за да постигнат пълното реабилитиране на страната си, като се позволи сключването на споразумения в деликатни области. Синът на полковник Кадафи заяви пред в."Монд", че е "поискал от президента Саркози да ускори процеса" на двустранно военно сътрудничество в месеците, предхождащи освобождаването на медиците, и допълни, че Саркози "е приел".

Тези думи на френския президент обаче бяха опровергани от Клод Геан в интервю за в. "Фигаро". Но после френският държавен глава се похвали, че е издействал благодарение на тези договори работни места за френските работници. Ролята на Елисейския дворец в подготовката на тази глава от военно-търговското сътрудничество на Франция с Либия все още предстои да бъде изяснена.

Защо Сейф ал Ислам Кадафи е единственият който говори по този въпрос и защо изявленията, идващи от Елисейския дворец, изглеждат объркани?

Колебанията в изявленията на Елисейския дворец оставиха инициативата на медийното поле на сина на полковник Кадафи, който от една седмица множи изказванията си пред западните медии, за да изтъкне от една страна личната си роля, а от друга - да възвеличае мащабите на отстъпките, които Либия получи от европейците.

Думите на Сейф ал Ислам пообъркаха антуража на френския президент, който изглежда беше хванат натясно и започна да отрича, че има какъвто и да е договор в областта на отбраната с Либия. Но това беше преди Европейският авиационен и отбранителен консорциум /ЕАДС/ да потвърди сключването на споразумение за доставка на противотанкови ракети "Милан", за което преди това Сейф ал Ислам беше споменал в интервюто си за в. "Монд". Синът на полковник Кадафи се опитваше да излезе на преден план по вътрешнополитически причини, защото в Либия може би се разиграва прехвърлянето на властта в клана Кадафи, близо 40 години след държавния преврат, довел на власт бащата на Сейф ал Ислам.

Триполи се постара през последните години да настрои европейските държави една срещу друга, за да качи залога за цената за освобождаването на медиците, твърдят запознати с досието. В неофициални разговори някои дипломати от държавите членки на ЕС упрекват Еврокомисията, че не е попречила на тези кръстосани преговори и че е съгрешила поради липса на координация. "Кой първи заговори за опрощаване на дълговете?

Това не беше нито Комисията, нито България, нито Франция. Първи го направиха либийците. Така те извадиха като факири от шапката си една стана след друга, за да постигнат опрощаването на външния си дълг", казва европейски източник.

Неотдавна статия на германското сп. "Шпигел" описа раздразнението на германските политици, които смятат, че като е изпратил съпругата си в Триполи, Саркози не само е успял да си припише успеха на усилията, полагани от дълго време от германския министър на външните работи Франк-Валтер Щаймайер /който познава много добре Сейф ал Ислам от аферата със западните заложници в Джоло, във Филипините от 2000 г./, но и е позволил на либийците да качат цената за свободата на медиците.

Някои от думите на сина на полковник Кадафи в този контекст звучат доста предизвикателно. Описвайки случилото се зад кулисите на последните преговори в Триполи, Сейф ал Ислам ни заяви: "Казах на баща си: "Не мога да повярвам на френското предложение!" Казах му, че не вярвах, че другите европейци ще го приемат. Бях притеснен, мислейки си, че от завист останалите европейски държави ще се опитат да очернят ролята на Франция". (БТА)