Мисиите на ООН стават все по-комплексни, бързо се разрастват и изпитват спешна нужда от пари и подкрепа. Неотдавнашни извънредни ситуации, засегнали мироопазващите мисии на ООН в източната част на Демократична република Конго и в Судан, задълбочиха опасенията, че Обединените нации може да се изправят пред нова катастрофа от типа на Сребреница или Руанда, освен ако страните членки не предприемат спешни действия за увеличаване на финансирането, военните контингенти и политическата подкрепа. Според дипломати налице е всеобщо съгласие, че операциите на ООН, които бързо се разшириха през последните години и вече включват 18 военни плюс многобройни мироподдържащи и политически мисии, са прекалено много и прекалено ограничени откъм ресурси. Засега обаче в Ню Йорк все още няма ясен план за решаване на проблема.
На извънредно заседание на Съвета за сигурност, свикано от Великобритания и Франция миналия месец, шефът на мироопазващите операции на ООН Ален Льо Роа заяви, че мисията в Конго е "на ръба на катастрофата", след като бе принудена да вземе страна в неотдавнашните сражения. Впоследствие числеността й бе увеличена, но много от подкрепленията още не са пристигнали. Льо Роа също предупреди, че малобройната хибридна операция на ООН и Африканския съюз в Дарфур "продължава да среща трудности при реалното разполагане на силите, докато страните в конфликта на място стават все по-войнствени". Да се работи в условията на продължаващи конфликти от този тип поражда основателен въпрос: какъв е смисълът на мироопазването, когато на практика липсва мир, който да бъде пазен, добави той. "Мисля, че 2009 г. е повратна година за мироопазването", заяви Льо Роа. "Много от нашите мисии са изправени пред рискове, които са толкова значителни, че има потенциал за провал на мисиите с ужасяващи последици. Надявам се, че няма да ни бъдат нужни ново поколение доклади, пълни с плачевни поуки, като тези след трагедиите в Руанда и Сребреница, за да се заемем с предизвикателствата, пред които сме изправени", продължи той.
Колективният провал на усилията да бъде спрян геноцидът в Руанда през 1994 г. и клането на 8000 бошняци в защитената от ООН територия в Сребреница през 1995 г. причиниха криза на доверието към операциите на ООН. През последните години обаче мироопазването се превърна в предпочитаното решение за международни кризи - от Косово, Афганистан и Ливан до Либерия, Сиера Леоне, Бурунди и Южен и Западен Судан. Около 113 000 войници, полицаи и цивилни, разходите за които възлизат на осем милиарда долара годишно, са разположени в момента по целия свят. Преди едно десетилетие броят им беше 14 000. Само през последния месец Съветът за сигурност стартира нова мисия под флага на ООН в Чад и реши да поеме под свое ръководство изпадналата в криза операция на Африканския съюз в Сомалия.
Ентусиастите твърдят, че легитимността и политическият неутралитет на ООН, както и способността й да обвързва мерките за подпомагане на сигурността с уреждането на конфликтите, с програми за помощ и развитие, са уникални. Освен това разполагането на миротворците от ООН е по-евтино от разполагането на национални армии, сочи проучване на Оксфордския университет. Американско правителствено проучване установи, че би струвало два пъти по-скъпо американската армия да ръководи настоящата стабилизационна мисия на ООН в Хаити. През 2006 г. разходите за мироопазване възлизаха на около 0,5 процента от глобалните военни разходи на стойност 1232 милиарда долара.
Разширяването на мисиите на ООН породи нарастващи проблеми. Льо Роа и други представители на световната организация твърдят, че хроничният оперативен дефицит, който се изразява в недостатъчно войници, обучение, оборудване, въздушен транспортен капацитет, логистична и разузнавателна поддръжка, се съчетава с липса на политическа подкрепа.
Това означава, че мироопазващите мандати вече изискват не само просто раздалечаване на двете воюващи страни. От мисиите на ООН все повече се очаква да подпомагат мирните процеси, да реформират съдебната система, да обучават силите за сигурност, да разоръжават и да реинтегрират в обществото бившите воюващи страни и да издържат бежанците.
Някои страни проявяват повишена враждебност към мисиите на ООН, като краен пример за това са парализиращите ограничения, наложени от Еритрея за наблюдателите на ООН на етиопско-еритрейската граница, които доведоха до изтеглянето им миналата година. Същевременно недисциплинираните войници сами могат да предизвикат враждебност. "Сини барети" по различно време бяха обвинени в тежки сексуални и други престъпления в Хаити, Камбоджа и няколко африкански страни. Друг голям проблем е тенденцията членовете на Съвета за
сигурност да използват мироопазването на ООН като заместител на действителните политически усилия за решаване на дългогодишни спорове. "За много от нашите мисии няма консенсус в международната общност по отношение на оптималната политическа посока", каза Льо Роа. Политическата инерция превърна някои от мисиите в музейни експонати. Миротворци от ООН седят на "Зелената линия" в Кипър от 1964 г. Военни наблюдатели на ООН бяха изпратени на индийско-пакистанската линия на прекра
Практическите начини за задоволяване на нарастващите нужди на мироопазването, разисквани в момента, включват по-голямо участие с кадри и пари от скъпернически страни като Русия, по-тясна координация с регионалните организации, увеличен резервен капацитет, по-добро обучение и по-широко съгласие, че понякога новата мироопазваща операция не е решение - или че някоя вече съществуваща просто не върши работа.
Британският посланик в ООН Джон Соърс смята, че ефективният контрол, подобрените ресурси, по-ясните мандати и оценката на резултатите са еднакво важни. Според него Съветът за сигурност трябва да възприеме по-стратегически подход, когато решава кога и къде да започне мироопазващи мисии и да се погрижи те да успеят. "Нека първо да поставим собствената си къща в ред", каза той." /БТА/
