Малката война на България
Малката война на България / netinfo

България има своята малка война и всяка година тя взема все повече жертви. През 2007 година в автомобилни катастрофи са загинали 1006 души. Този сезон статистиката е също толкова безмилостна и мрачна. От началото на годината неразумното шофиране е отнело живота на 719 души. Само за сравнение горе-долу толкова са жертвите от войната в Афганистан през 2001 година. Само че ние тук война ли водим или се опитваме да се придвижваме нормално с кола от точка А до точка Б?! Изглежда, че преживяваме първото и проблемът съвсем не е в шофьорските умения, а по-скоро в манталитета, възпитанието и чувството за безнаказаност. Предизвикваш катастрофа, някой умира за части от секундата, без да има време дори да разбере какво му се случва и защо, а ти получаваш няколко години условно и отново си зад волана.

Има и друго. Римската империя със сигурност е разполагала с по-добра инфраструктура от нашата. Състоянието на пътната ни мрежа е толкова трагично, че всичко над 40 километра в час вече минава в графата несъобразена скорост. Това добре, но ако караме така, ще стигаме до морето за минимум 24 часа, време иначе напълно достатъчно да се обиколи земното кълбо. Това не е ли абсурдно?

Още по-абсурдно е как се опитваме да се справим с проблема. Вместо да си ремонтираме пътищата така, че по тях да може да се шофира и с нещо друго освен с БТР, ние на всяка „гореща точка” поставяме линейка. Това лято за първи път имаше дежурни лекарски екипи, които кръжаха около местата с най-много катастрофи. Да стоят там и да чакат неизбежното, защото то е ясно, че рано или късно наоколо ще дрънчат ламарини. Нищо, че по същото време на друго място някой може отчаяно да се нуждае от спешна медицинска помощ. Него статистиката вече го е отписала. Кой му е виновен, че не е пострадал близо до уж мобилния лекарски екип. Този геноцид е крайно време да се прекрати. Но докато се борим с последствията вместо с причините, няма как да стане.

За да започнем от някъде, нека собствениците на близо 3 милиона автомобила да бъдат принудени да носят отговорност за действията си. Блъскаш човек – оставаш без книжка, но това да не е всичко. Влизаш в съда и по бързата процедура получаваш един месец общественополезен труд. Само че не почистване на улиците от паднали есенни листа или озеленяване на междублокови пространства, доколкото са останали такива, а нещо по-сериозно – санитар в Спешния център на „Пирогов” или Военна болница. Или да се грижиш денонощно за човека, когото лично ти си наранил с безотговорността си. Като 20-годишната Милена, която в момента лежи в будна кома в дома си, буквално на метри от лобното си място пред софийски мол.

И докато семейството й отдавна е свикнало с надвисналата сянка на смъртта, палачът на Милена безгрижно се разхожда по улиците на столицата. Нека да го вкараме поне за малко в ада от изпочупени кости и окървавена плът. Искам да видя лицето на шофьора, който ще остане безразличен пред безкрайната поточна линия от линейки, изсипващи хиляди ранени от войната по пътищата. Все пак от нас зависи тази война да не е 100-годишна, нали.

Коментар