Коментар

Либия отваря врати за туристи, но проблемите остават в бившата страна парий

15 октомври 2007 14:42

От хиляди километри девствени средиземноморски брегове до безкрайни пустинни пясъчни дюни и древни останки, които съперничат на Гърция и Италия - Либия има много да предложи на пътешествениците, търсещи необичайна и не толкова популярна дестинация. Все още обаче за тях съществуват редица спънки.

Повече от десетилетие санкциите на ООН държаха туристите надалеч от тази северноафриканска държава. Сега бившата страна парий, най-известна със своя ексцентричен лидер Муамар Кадафи, макар и бавно, отваря вратите си, опитвайки да се отърси от определението, което американците използват за нея - "rogue state" (страна, която не зачита човешките права, спонсорира тероризма и разпространява оръжия за масово унищожение).

В столицата Триполи се строи ново летище. Националият превозвач "Африкия еъруейз" купува нови самолети "Еърбъс", а през септември един от синовете на Кадафи обяви амбициозен план за популяризиране на екотуризма в обраслите с борови и маслинени гори Зелени планини в североизточната част на Либия, заявявайки, че е време доминираната от петрола страна да разнообрази своята икономика.

"Преди Либия се отъждествяваше само с петрола, но сега разполагаме с нов път към бъдещето - туризма. А либийската земя е все още непокътната", казва либийският екскурзовод Ибрис Салех Абдусалям.

Въпреки плановете и обещанията обаче, туристите търсещи изпълнена с удобства луксозна ваканция трябва да внимават - либийската туристическа индустрия е все още далеч от стандартите на своите средиземноморски съседи. Банкоматите са рядкост и често на тях не може да се разчита, а много от хотелите изглеждат сякаш са извадени от 70-те години на 20 век.

Забравете за чашата вино на вечеря - алкохолът е забранен в Либия, дори и в първокласния столичен хотел "Коринтия".

"Либия разполага с огромен потенциал, обаче все още е в много ранен стадий и тепърва трябва да развие необходимата инфраструктура и съоръжения," заяви Амр Абдел-Гафар от Световната организация по туризма в Мадрид, която е специализирана агенция към ООН.

Някогашен заклет враг на САЩ, Либия предприема политически и икономически обратен завой, който включва развиване на туристическата й индустрия.

Промяната на отношението започна през 2003 г., когато продължилите 11 години санкции на ООН бяха внезапно вдигнати, след като Кадафи обяви, че спира програмата си за разработване на ядрени оръжия и пое отговорността за взривяването на самолета на "ПанАм" над Локърби, Шотландия. През миналата година, Държавният департамент извади Либия от списъка си със страни, спонсориращи тероризма, и отвори наново своето посолство за първи път от 1979 г., когато разбунтувала се тълпа нападна и подпали мисията.

Но препятствията, включително правителствената бюрокрация, продължават да са налице в страната, в която Кадафи управлява с железен юмрук повече от три десетилетия, а другоземците традиционно не са добре дошли.

Доказателство, че Либия има да извърви дълъг път, са цифрите. Според Световната организация по туризма, по-малко от 1 процент от БВП на Либия идва от туризма, а туристите са едва 149 000 през 2004 г. – последната, за която страната е предоставила данни. Сравнете това със съседен Египет, който посрещна около 9 милиона туристи миналата година.

"Стотиците хиляди туристи в Либия в сравнение с милионите в Мароко, Тунис и Египет", заяви Раджев Синг-Моларес, директор на базираната в Кеймбридж, щата Масачузетс, консултантска фирма "Монитър груп" (Monitor Group), участвала в изготвянето на доклад за либийската икономика през 2006 г.

Самото влизане в Либия може би е най-сложната част от пътуването, особено ако сте американци.

Притежателите на американски паспорти не могат да кандидатстват за туристическа виза в САЩ и трябва да изпращат молбите си в либийско посолство в друга страна като Канада. Изкарването на виза отнема месеци и обикновено е необходима покана от туроператор в Либия. Дори и ако всички документи са подготвени месеци предварително, правилата за визите са обект на промяна без предупреждение и американските граждани често са "блокирани без известие", предупреждава Държавният департамент.

Либия също така не издава визи на хора, в чиито паспорти пише, че са посещавали Израел.

Кенет Джаксън от отдела за работа с клиенти в американската фирма "Зирър виза сървис" (Zierer Visa Service) твърди, че повечето американци, които кандидатстват за либийски туристически визи чрез неговата компания пътуват по средиземноморски круизи. Въпреки че по-голямата част от кандидатстващите получават виза, много американци предпочитат да останат на борда на кораба, когато той акостира в Триполи, отколкото да се занимават с бюрокрацията, каза той.

Визовите изисквания не са толкова строги за европейци, но подобно на американците, от тях се изисква да пътуват като част от група чрез одобрена от правителството туристическа агенция.

"Най-големият проблем е либийската бюрокрация. Либийците са непостоянни. Да решават, че няма да пуснат американци в момента, в който кораб пълен с американски туристи тъкмо се кани да акостира, не е добър начин да развиват туризъм", заяви по електронната поща от Австралия съоснователят на компанията за туристически пътеводители "Лоунли планет" (Lonely Planet) Тони Уийлър. "Lonely Planet" издаде първата си книга, посветена на Либия през 2002 г., а второ издание беше представено преди няколко месеца.

Веднъж щом успеете да влезете обаче, ще ви направи впечатление, че либийците са гостоприемни, често ви гледат с любопитство и се обръщат с приятелско "здрасти" към западняците. А забележителностите, природни или създадени от човека, са наистина впечатляващи.

На северозападния бряг, на около 120 километра източно от Триполи, е Лептис Магна - един от най-значителните градове от Римската империя и един от петте либийски обекта в Списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Добре запазеният старинен град от варовик разполага с извисяващи се колони и арки, храмове, театър и терми.

В другата част на страната - североизточното крайбрежие - е разположен Кирена, древногръцки град, създаден през 631 г. преди н.е. Обширните останки, включващи храмове, форуми и театри се намират на скалите, гледащите към на практика непокътнатия средиземноморски бряг.

Следва великата пустиня Сахара, която покрива повече от 90 процента от територията на страната. Сред нейните многобройни отличителни черти е малкият град-оазис Гадамес, който е една от най-важните спирки на древните търговски пътища в Сахара. По-нататък на юг се намира планинската верига Джебел Акакус, дом на местното племе туареги и на праисторическо каменно изкуство, което датира отпреди 12 000 години.

Герд Ютинг, който през септември е посетил Либия с дузина спътници от немска група туристи, е убеден, че именно сега е моментът да се види Либия, въпреки неразбориите и липсата на инфраструктура.

"Хората ще запитат: "Защо Либия", казва Ютинг, гледайки към древните мраморни статуи на гръцки богове в малък музей в Кирена. "Но единственият начин да видите автентични римски и гръцки селища от онова време е да дойдете тук. Сега се надяваме да успеем да се приберем благополучно и да разкажем и на други хора", продължава той. /БТА/