Краят на танца на Сокола
Краят на танца на Сокола / снимка: Sofia Photo Agency

Депресарско време настана над България – само в един ден, петък – 17 октомври, се самоубиха двама. Единият публично известен, другият не чак толкова, но пък, казват, „дърпал конците" на една от най-важните партии. Партията, с чийто мандат управлява сегашното правителство… Нещо се случва и ще продължи да се случва във формацията, която трябва уж да защитава правата и свободите на най-голямото малцинство в страната.

Не знам дали някога сте се питали как минава един обикновен ден на лидера на ДПС Ахмед Доган. Затворен в покрайнините на столицата в нещото, което било всъщност хотел, пазен от държавна охрана, непоявяващ се на официалното работно място… Как ли си прекарва времето този човек, с какво се занимава? Наричаха този човек „най-добрия политик в България", но той отдавна вече не е такъв. Доган беше най-добрият политик може би до 2000-ата или 2001-ва година, после се превърна в нещо друго. Както и партията му мутира в нещо различно от политическа организация. Защото, за да си партия, не е достатъчно само да си във властта. И защото хората, които я подкрепят на избори, са също толкова бедни и опърпани, както преди десет или 15 години.

Доган е умен човек и не може да не си дава сметка какво „чудовище" е сътворил със собствените си ръце. И че е пропуснал момента да избере по-нормалния път за партийното, пък и за собственото си развитие.

Опитах се тези дни да си спомня колко пъти лидерът на ДПС е бил в Брюксел или във Вашингтон. Може и да имам пропуски в знанията за най-новата ни политическа история, но не се сетих. А това е председателят на партията-мандатоносител на държавата България, за която основни приоритети бяха членство в Евросъюза и НАТО.

Доган е интелигентен и вероятно си дава сметка, че това не може да продължава вечно. Хора като Волен Сидеров и така наречените „националисти" същност са последния му проблем. Проблем е това, че колкото повече навлизаш в „голямата игра", толкова по-неясна става тя, а балансът става все по-труден и по-труден. Затова нещото, което предстои, е краят на тази игра…

Тези дни Ибряма щял да представи на поредния си концерт последния си албум – „Танцът на сокола". В българската политика като че ли Сокола е в края на своя танц, защото Сокола е уморен. Няма как да не е уморен след 20 години висш политически и икономически „пилотаж". В никакъв случай не е задължително този край да е трагичен. Все още може да е разумен и интелигентен, ако човекът си „изиграе картите" по начин, по който го е правил досега. Противно на твърденията на мастити политолози, българският политически преход ще завърши истински само с края на „танца на Сокола".

Последвайте ни

Коментар