„Наглите", „Мутрите", „Далаверата", „Килърите", „Оръжейниците"... Една след друга следват полицейските операции в България. Колко полицейщина може да поеме българското общество, пита Емилиян Лилов.
Полицейска и правова държава? Две крайности, две взаимноизключващи се противоположности, два обратни вектора по скалата на съвременната цивилизована държава. Къде се намира България в тази координатна ос - по-близо до правовата или по-близо до полицейската държава?
Темата не е нова и въобще не започва с правителството на Бойко Борисов. Отговор на тези въпроси са търсили много преди идването на власт на сегашното правителство, дори много преди Борисов да се появи на този свят. Ето какво определение за полицейска и правова държава дава още през 1922 г. Данаил Крапчев във вестниците „Пряпорец" и „Зора".
Кога съдилищата ще изместят полицията?
„В истинските демокрации полицията се измества от съдилищата; тя е главно техен орган. Идеалната демокрация е там, където съдилищата ще изместят полицията. Видите ли в една страна многочислена полиция, а съдилищата малко, знайте, че тая държава, какъвто и етикет да носи на фасадата си, е истинска полицейска държава".
Днес има други по-съвременни критерии, по които можем да съдим каква държава е България - модерна или изостанала, демократична или тоталитарна, планова или пазарна, парламентарна или президентска, правова или полицейска? В случая ни интересува последната констелация. И ако все пак се придържаме към определението на Крапчев, не можем да не забележим известното залитане в посока към повече полицейска държава при сегашната власт. И нямам предвид толкова хиперактивността на това ръководство на МВР с неговите почти ежедневни акции срещу престъпния свят, колкото дадените повече и по-големи правомощия на полицията и увеличаването на личния състав на полицейските управления. Да не говорим за това, че при сегашната власт преследването на престъпниците се е превърнало в основен приоритет на вътрешната политика, в смисъл на държавното управление, издигнато е до мисия, до самоцел, на която е подчинено всичко останало.
Оттук до самозабравата е само една крачка
Виждаме тази опасна тенденция в годишните доклади на правителствени органи и неправителствени организации, описващи случаи на полицейски произвол и полицейска саморазправа в България. Видяхме я и в Кърджали, където "по погрешка" полицаи пребиха цяло семейство. Виждам я и в порасналото самочувствие на много редови полицаи, вкл. на мой стар познат от ученическите години, сега на работа в едно от малките районни управления в провинцията. Вярно, няма нищо лошо в това, органите на реда да имат високо самочувствие. Стига обаче то да е израз на порасналото доверие на обществото в полицията. Дали обаче е точно такъв случаят с българската полиция при Цветанов и Борисов? Право да ви кажа - съмнявам се.
