Кое е общото между Барак Обама и Мартин Лутър Кинг
Кое е общото между Барак Обама и Мартин Лутър Кинг / снимки: БГНЕС

Докато Америка се подготвя за честването на Деня на Мартин Лутър Кинг тази седмица, чернокожият кандидат за президент Барак Обама има големи шансове да стане 44-ият президент на страната. За някои забележителната популярност на Обама е сбъдване на мечтата на Кинг - окончателната победа на движението за граждански права. За други, при цялото им уважение към Обама, това е свидетелство за забележителния й провал.

Както целите, така и характерът на движението за граждански права бяха опорочени. Наистина една от целите беше десегрегацията. Но движението никога не се е стремяло към интеграция.

Стремежът му е бил към това да изисква отнасянето с нужното уважение към всяко свободно човешко същество; към това да се сложи край на физическото, духовно и икономическо насилие, на което са били обект афроамериканците след края на Гражданската война в Америка. Какъв е смисълът да се молиш за правото да пазаруваш в магазин, собственост на расист, който по-скоро би те убил, отколкото да те обслужи?

Да не забравяме, че интеграцията беше гибелна за чернокожите учители и директори. Хиляди загубиха работата си. "Движението" ни придвижи от задните места на автобуса към бюрата за безработни.

Почти 40 години минаха от смъртта на Кинг, а все още не сме достигнали до обетованата земя. Болката на Кинг беше, че само 9% от чернокожите ученици през 1963 година посещават интегрирани училища. Само един пример обаче - сега 99,99% от учениците в началното училище "Гроув парк" в Атланта са чернокожи.

В "Защо не можем да чакаме" Кинг изказва недоволство, че "през 1963 година безработните негри са два пъти и половина повече от безработните бели, а средният им доход е наполовина по-малък от този на белите". През 2003 година средният доход на чернокожите е бил 62% от този на белите, а безработицата сред чернокожите през 2004 година е била 10,8%, т.е. 2,3 пъти по-висока от тази сред белите. Цифрите не са се променили кой знае колко.

Основната характеристика на движението за граждански права, по примера на Махатма Ганди, беше ненасилието. Като средство в борбата с осланящите се на насилието расисти, Кинг препоръчва противопоставяне на физическата сила със силата на духа. Някой би се зачудил колко би помогнало това срещу, да кажем, танковите дивизии на Хитлер. От активистите на движението за граждански права се искаше да обещаят, че ще "спазват елементарните норми на вежливост както към приятели, така и към врагове" и че ще "се въздържат от насилието на юмрука, езика или сърцето". Кинг казваше: "Винаги помнете, че ненасилственото движение в Бирмингам се стреми към справедливост и помирение, а не към победа." Не към победа? На чия страна беше Кинг?

Бунтовете, които избухнаха в хиляди градове след смъртта на Кинг, бяха най-яркото свидетелство за неговия провал. Чернокожите така и никога не повярваха в ненасилието. При всичката ни любов към Кинг, трябва да признаем, че чернокожите не са хора на ненасилието. Всяка година в Америка 5000 чернокожи биват убити от други чернокожи. (Вместо да ни призовава да обичаме враговете си, Кинг трябваше да ни научи да обичаме себе си.)

И въпреки крайната ни омраза и страх от групи като партията "Черните пантери" поради отказа им да прегърнат каузата на ненасилието, ние не изпитваме никакви притеснения, когато почитаме "герои" като генерал Колин Пауъл, отговорни за смъртта на може би около 100 000 иракчани по време на Войната в залива. Очевидно да грабнем оръжието в защита на чернокожите, както направиха "Пантерите", е нещо зло, а напълно християнското поведение да грабнем оръжието в защита на петролните компании е изгодно.

Почитателите на Кинг, които не са малко, се прехласват по цитати в стил "Ганди" - от сорта на: "Ако се пролива кръв, нека да е нашата." Това е хубаво, ако просто жертваш себе си. Но Кинг изпращаше жени, деца и стари хора да бъдат бити и разпръсвани с водни струи. Даже и по онова време, както отбелязва Кинг, имаше доста хора, които считаха това за чудовищно. Какво пречеше на чернокожите, когато в Бирмингам бяха убити онези момиченца, да изритат Кинг и да хванат убийците, както стана с Ал Кайда? Както казваше самият Кинг: "Този, който безучастно търпи злото, е съучастник в него също толкова, колкото и този, който помага за извършването му."

Кинг също има нужда от урок по история. В "Мечът, който лекува" той пише, че "ненасилието под формата на бойкоти и протести е разстроило британската монархия и е поставило основите на освобождаването на колониите от несправедливото господство". Да, но не само това, а и въоръжената съпротива на заселниците.

Така стигаме до Обама - чернокож кандидат за президент, който дори не иска да каже дали подкрепя търсенето на компенсации за робството. Един от най-лошите аспекти на наследството на Мартин Лутър Кинг е, че благодарение на него днес нито един афроамериканец не може да повдигне дори и по-най безпристрастен начин въпроса за расизма, без това да има сериозни последици. Веднага ще бъде обявен за радикал, за "черна пантера" (лошо нещо) или за "мау мау" (нещо много лошо), който иска да убие белия човек. Благодарение на Кинг стана невъзможно и други чернокожи да говорят открито - хора с друго разбиране, които не искат непременно да прегърнат расистите. Обама може да успее единствено дотолкова, доколкото даде да се разбере, че, подобно на британския профсъюзен лидер Бил Морис, той "не е чернокожият кандидат", че той в никакъв случай няма да бъде нито победителят на чернокожите, нито застъпник за техните права.

Въпреки любовта ни към Кинг, ако бъдем честни, ще се съгласим, че Кинг не съгради нищо. Научи ни единствено как да понасяме ударите. Както казва Ганди: "Осъзнах грешката си. Мислех си, че борбата ни се основава на ненасилие, но в действителност тя не беше нищо повече от пасивна съпротива, а това всъщност е оръжие за слабите."

Време е всички ние да осъзнаем грешката си. Един чернокож крал (игра на думи с името на Кинг - на английски "king" означава "крал" - бел. прев.) не можа да ни освободи. Нито ще може един чернокож президент. (БТА)

Коментар