Тази година посред лято Европа киха или се задушава. Зависи за коя част на стария континент става дума. Наводнения, горски пожари, бури, ураганни ветрове, горещи вълни заляха Европа, като понякога тези стихии обхващаха такива географски райони, където наистина бяха необичайно явление. Европейците побързаха да посочат с пръст виновника за всички тези злини, а именно климатичните промени. Но защо ли хората чакаха началото на 21 век, за да започнат да предупреждават на висок глас за надвисналата над главите им опасност?
Може би нашето внимание е също толкова ограничено, колкото и егоизмът ни. В медиите тези дни се говори много малко за 20-те или 30-те милиона, а може би дори и много повече индийци, бенгалци, китайци и други азиатци, които бяха удавени от поройните дъждове, прокудени от домовете си и превърнати в бежанци в собствената си страна. Ама тамошното население, ще кажете вие, е свикнало с подобни бедствия. Преливането на Жълтата река или покачването на водите на река Ганг датират от векове. Докато ние, бедните европейци, само ние сме жертви на промените в климата, защото се знае, че топенето на ледниците и покачването на нивото на океаните ще засегнат само богатите страни. 
С риск да вляза в противоречие с модните сега теории, трябва да отбележа, че климатът винаги е имал своите резки промени, своите непредвидими пристъпи на гняв, и човекът ги е понасял, като е плащал тежка дан за тези отклонения. Онези, за които подобно твърдение е нещо ново, може да прочетат /вероятно с интерес/ трудовете на Еманюел Льо Роа Ладюри, един от най-добрите анализатори на историята на климата и така ще се убедят в по-горното ми твърдение.
Но внимание! Тук не става дума да отричаме, че климатът може да се бунтува. Ние обаче преди всичко сме длъжни ясно и високо да заявим, че ако трябва да предпазим една част от човечеството от климатичните промени, които ще настъпят в бъдеще, то първо трябва да се загрижим за днешната ситуация, в която се е озовала другата част от населението на другия край на планетата. Онази част от бедните, слабите, забравените, онези, които са жертви на прогреса, онези, които са изключени от процеса на развитието.
Над един милиард души на нашата планета не знаят какво е това чешма или пък само са чували да се говори за подобно нещо. Двойно повече са онези, които са поставени в унизителната ситуация да не могат да използват санитарни възли. На всичко отгоре, днешният свят, а и този в бъдеще, е свят на безразборно разрастващи се жадни за питейна вода мегаполиси, на ужасяващо замърсяване на реките и моретата. Всичко това превръща градовете и околностите им в истински санитарни бомби, чийто фитил вече е запален.
Не, наистина е важно да се отбележи, че климатът, независимо от промените му, не трябва да служи за извинение за нашето неразумно поведение. Не, глобалното затопляне, /независимо от мащабите му/ не бива да бъде параван, зад който да се прикрива човешкото нехайство и небрежност!
А решения има. Те са: по-големи изкуствени водни резервоари, по-големи водопреносни мрежи, по-достъпно обезсоляване на морската вода, повторна употреба на пречистените отпадъчни води,по-ограничени течове във водопреносните мрежи, алтернативни енергийни източници. Нашите гениални инженери мислят за тези решения. Тяхната компетентност допринася, малко по-малко всеки ден, за прилагането на тези решения. Техните обединени усилия дават възможност за развитие на технологиите, които позволяват едновременно обезопасяването на водните ресурси и рационалното им използване. 
Но проблемът сега не е в това. Или по-правилно е да се каже, че проблемът вече не е в това. Днес проблемът е политически. Да, сега проблемът с водата и достъпа до нея за повече хора на планетата страда от сериозна липса на интерес. Сега достъпът до източници на питейна вода страда и от недостатъчно финансиране, от посредствено управление на водните ресурси, от липсата на предаване на познанията в тази област. Все неща, които зависят от хората, които взимат решенията, от управляващите, от онези, които са по всички етажи на властта.
Да, в целия свят бюджетите за отбрана продължават да нарастват, а онези в подкрепа на развитието са в застой.
Световният съвет по проблемите на водата организира няколко световни форума по проблемите на водата, за да информира онези, от които зависи "неприемливата съдба на водата и водните източници" и за съществуващите възможности да се подобри тази съдба. Тези форуми трябва да подтикнат властимущите, които взимат решенията, да изпълнят отговорността си, заради която са избрани или назначени на постовете си.
Поредният пети форум, организиран от Световния съвет, ще бъде след година и половина в Истанбул. Там ще бъдат поканени държавни глави и правителствени представители. Те заедно с организаторите на форума трябва да признаят, че водата е предпоставка за оцеляването на човечеството и за неговото развитие.
Онези, които ще дойдат догодина в Истанбул, ще изпълнят дълга си. Останалите, които няма да дойдат, нямат право да кажат: "Не знаехме за тази инициатива". За нас те просто не са поискали да я уважат.
-------------------------------
Авторът на статията-Лоик Фошон, е председател на Световния съвет по проблемите на водата. /БТА/
С риск да вляза в противоречие с модните сега теории, трябва да отбележа, че климатът винаги е имал своите резки промени, своите непредвидими пристъпи на гняв, и човекът ги е понасял, като е плащал тежка дан за тези отклонения. Онези, за които подобно твърдение е нещо ново, може да прочетат /вероятно с интерес/ трудовете на Еманюел Льо Роа Ладюри, един от най-добрите анализатори на историята на климата и така ще се убедят в по-горното ми твърдение.
Но внимание! Тук не става дума да отричаме, че климатът може да се бунтува. Ние обаче преди всичко сме длъжни ясно и високо да заявим, че ако трябва да предпазим една част от човечеството от климатичните промени, които ще настъпят в бъдеще, то първо трябва да се загрижим за днешната ситуация, в която се е озовала другата част от населението на другия край на планетата. Онази част от бедните, слабите, забравените, онези, които са жертви на прогреса, онези, които са изключени от процеса на развитието.
Над един милиард души на нашата планета не знаят какво е това чешма или пък само са чували да се говори за подобно нещо. Двойно повече са онези, които са поставени в унизителната ситуация да не могат да използват санитарни възли. На всичко отгоре, днешният свят, а и този в бъдеще, е свят на безразборно разрастващи се жадни за питейна вода мегаполиси, на ужасяващо замърсяване на реките и моретата. Всичко това превръща градовете и околностите им в истински санитарни бомби, чийто фитил вече е запален.
Не, наистина е важно да се отбележи, че климатът, независимо от промените му, не трябва да служи за извинение за нашето неразумно поведение. Не, глобалното затопляне, /независимо от мащабите му/ не бива да бъде параван, зад който да се прикрива човешкото нехайство и небрежност!
А решения има. Те са: по-големи изкуствени водни резервоари, по-големи водопреносни мрежи, по-достъпно обезсоляване на морската вода, повторна употреба на пречистените отпадъчни води,по-ограничени течове във водопреносните мрежи, алтернативни енергийни източници. Нашите гениални инженери мислят за тези решения. Тяхната компетентност допринася, малко по-малко всеки ден, за прилагането на тези решения. Техните обединени усилия дават възможност за развитие на технологиите, които позволяват едновременно обезопасяването на водните ресурси и рационалното им използване.
Но проблемът сега не е в това. Или по-правилно е да се каже, че проблемът вече не е в това. Днес проблемът е политически. Да, сега проблемът с водата и достъпа до нея за повече хора на планетата страда от сериозна липса на интерес. Сега достъпът до източници на питейна вода страда и от недостатъчно финансиране, от посредствено управление на водните ресурси, от липсата на предаване на познанията в тази област. Все неща, които зависят от хората, които взимат решенията, от управляващите, от онези, които са по всички етажи на властта.
Да, в целия свят бюджетите за отбрана продължават да нарастват, а онези в подкрепа на развитието са в застой.
Световният съвет по проблемите на водата организира няколко световни форума по проблемите на водата, за да информира онези, от които зависи "неприемливата съдба на водата и водните източници" и за съществуващите възможности да се подобри тази съдба. Тези форуми трябва да подтикнат властимущите, които взимат решенията, да изпълнят отговорността си, заради която са избрани или назначени на постовете си.
Поредният пети форум, организиран от Световния съвет, ще бъде след година и половина в Истанбул. Там ще бъдат поканени държавни глави и правителствени представители. Те заедно с организаторите на форума трябва да признаят, че водата е предпоставка за оцеляването на човечеството и за неговото развитие.
Онези, които ще дойдат догодина в Истанбул, ще изпълнят дълга си. Останалите, които няма да дойдат, нямат право да кажат: "Не знаехме за тази инициатива". За нас те просто не са поискали да я уважат.
-------------------------------
Авторът на статията-Лоик Фошон, е председател на Световния съвет по проблемите на водата. /БТА/
